На 26 октомври учениците няма да имат обичайните учебни часове, но трябва да бъдат в училище. Денят е обявен за неучебен, но присъствен заради президентските избори на 25 октомври. МОН обяснява решението с необходимостта класните стаи да бъдат подготвени след вота и с желанието родителите да имат къде да оставят децата си.
На практика обаче някои родители съобщават, че училищата им казват: бележки за отсъствие по семейни причини няма да се приемат. Ако това е точната инструкция, тя поставя по-сериозен въпрос от самото решение училищата да останат отворени: с какво право семейства се лишават от предвидена в правилата възможност да заявят отсъствие по семейни причини?
Наредбата за приобщаващото образование допуска ученик да отсъства до 15 учебни дни през годината с мотивирано заявление от родител, но не повече от пет дни наведнъж. Това не е неограничено право на ваканция и не отменя задължението за посещение на училище. Но и общ отказ да се приемат такива заявления за конкретен ден трудно се съвместява с тази уредба, без училището или МОН да посочат ясното правно основание.
Семейните причини не се появяват само когато е удобно на администрацията. Може да възникне ангажимент, пътуване или друга ситуация, която родителят смята за достатъчно сериозна и описва в заявлението си. Не е работа на училището предварително да обяви, че тази възможност няма да важи, без да обясни на какъв текст стъпва.
Има и очевиден организационен абсурд. Децата трябва да отидат в училище, въпреки че няма да имат нормални учебни занятия. Родителите трябва да ги заведат и приберат в ден, в който работят или са планирали семейните си ангажименти. Самото МОН представя присъствието като начин родителите да не търсят друга грижа за децата си. Но ако на семействата се казва, че нямат право да заявят отсъствие, грижата започва да прилича на задължително разпореждане.
Датата непосредствено след изборите неизбежно поражда и съмнения за целта на решението. Някои родители го възприемат като опит дългият уикенд да бъде прекъснат, така че хората да не пътуват от петък до понеделник. Това подозрение не доказва, че училищният ден е въведен, за да влияе върху гласуването. Такива мотиви не са потвърдени. Но когато държавата обявява ден без учебни часове за задължително присъствен, а после училища отказват да приемат семейни заявления, тя сама подхранва недоверието.
Това нарушение ли е на човешките права? Само по себе си изискването учениците да присъстват в обявен за присъствен ден не доказва такова нарушение. Задължителното посещение на училище е част от образователната система, а свободата на движение не означава право всяко семейство да отсъства безусловно. Но евентуален общ отказ да се прилагат предвидените правила за семейни отсъствия заслужава правно обяснение. Не е достатъчно на родителите да бъде казано: „Няма да приемаме бележки.“
МОН трябва да отговори ясно: задължително ли е присъствието на 26 октомври, как ще се отразяват отсъствията и могат ли родителите да подадат мотивирано заявление по семейни причини съгласно действащата наредба? Ако има специално правило за този ден, министерството трябва да го посочи. Ако няма, училищата не бива да създават свое.
Неучебният ден е превърнат в присъствен. Сега трябва да стане ясно дали и правото на родителя да заяви семейно отсъствие важи, или ще бъде спряно с едно съобщение до учениците.
