Искаш ток за дома си. Единственият оператор на мрежата в района ти отговаря: изгради нов трафопост с трансформатор 800 кВА и плати 50 000€. Заявил си 10 киловата за битов обект.
Това вече не звучи като обикновена услуга. Звучи като цена за вход към мрежа, която клиентът няма откъде другаде да получи.
В конкретния казус наблизо има действащ трафопост, който според собственика захранва и отдалечени къщи. В имота не минават кабелите към него. Там стоят два стълба на електрооператора, а от единия тръгва трасето към трафопоста. Собственикът твърди, че съоръженията ограничават пълноценното ползване на имота. В становището си ЕР Юг отбелязва, че съществуващи електрически съоръжения са засегнати, и посочва, че трябва да бъдат уредени вещни права и сервитут.
Срещу 10 киловата дружеството предвижда нов БКТП с трансформатор 800 кВА, кабели и съоръжения на 20 киловолта. За цената от 50 000€ становището дава обща сума и краткото описание „прогнозни разходи по т. 4“. Клиентът не получава подробна разбивка, от която да разбере защо този проект струва толкова и защо не става присъединяване към съществуващата мрежа.
Кой обикновен човек разполага с 76 хиляди лева, за да получи електрозахранване? И защо един клиент трябва да финансира съоръжения с мощност, несъразмерно по-голяма от заявеното потребление, без да види изчисленията зад решението?
ЕР Юг няма конкурент в разпределителната мрежа в района. Клиентът не може да избере друга компания и да поиска тя да прокара кабел. Именно затова операторът не може да се държи като търговец, който поставя условия и оставя човека да решава дали му харесват. Когато една фирма контролира единствения достъп до основна услуга, регулаторът трябва да провери всяка цена и всяко техническо условие, което на практика затваря този достъп.
Европейските правила задължават държавите да осигурят универсална електроуслуга за домакинствата и предвиждат задължение за операторите да присъединяват клиентите при регулирани условия и тарифи. Европейският стълб на социалните права включва енергията сред основните услуги, до които хората трябва да имат достъп. Това не означава безплатно присъединяване. Означава, че цената не може да бъде непрозрачна, произволна или използвана като бариера пред клиента.
По документи това не е изричен отказ: операторът е посочил какво трябва да се изгради и колко прогнозно струва. Но ако условието е финансово непосилно и техническата му необходимост не е доказана, резултатът за клиента е същият като отказ. Токът остава зад затворена врата, а ключът е в ръцете на единствения мрежови оператор.
Това е въпрос не само за цената на един трафопост. Това е въпрос дали монополистът изпълнява задължението си да осигури присъединяване, или превръща достъпа до електричество в услуга само за онзи, който може да плати каквато сметка му бъде представена.
КЕВР трябва да провери защо е избрано това решение, какво показват данните за съществуващия трафопост и как е формирана сумата. При съмнение за злоупотреба с господстващо положение трябва да се произнесе и Комисията за защита на конкуренцията.
Монополът сам по себе си е разрешен. Злоупотребата с него не е. А когато за 10 киловата ти искат 50000€ и не показват сметката, обществото има право да попита: това ли е присъединяване, или отказ, маскиран като цена?
