Конкурси с гол шовинизъм не се печелят, могат само да се вземат поуки
[caption id="attachment_60240" align="aligncenter" width="640"]
снимка: burgas.bg[/caption]
Разглези се Бургас през последните години. Награди, панделки, церемонии промиха зажаднелият за признание бургаски мозък и го накараха да повярва, че едва ли не живее в някакъв български рай. Че грозната българска действителност е чужда за Бургас, където всичко се ремонтира, всичко е красиво, всички ни хвалят, а ние се усмихваме гордо и се опитваме да не се пръснем от самодоволство.
В самочувствието по принцип няма нищо лошо, даже в определени количества е полезно, когато говорим за България. Нереалните очаквания, че Бургас винаги трябва да бъде първи, че вечният враг Варна и омразната столица, към която всеки ден бяга по един вагон бургазлии, трябва да ни дишат прахта. И успяхме. Бургас се нареди в няколко престижни международни класации, за качество на живот, за развиващ се град и други засукани определения. Всички те обаче бяха на базата на анкети, но допитвания по улиците, където спират човека и го питат: "Хубаво ли е да се живее в Бургас?". А спреният бургазлия, който има 2 лв. в левия джоб и бланка за месечно посещение в бюрото по труда в десния, казва: "Хубаво, е хубаво! Да се изядат от яд другите градове" и подминава, опитвайки се сам да повярва на собствените си думи.
Така дойде времето за една друга надпревара, в която анкетираните по улицата хора нямаха пряко участие върху крайния резултат. Във вторник Бургас отпадна от надпреварата за Културна столица на Европа през 2019 година, а конспирациите заваляха една от друга. Един от членовете на международното жури липсвал, което някак си е ощетило точно Бургас, а не Велико Търново примерно. В българското жури пък имало конфликт на интереси, тъй като имало представители на "един от градовете кандидати" (разбирай Варна), който естествено гласувал пристрастно. Припомняме, обаче че в надпреварата участваха 8 български града, а самото жури се състоеше от шестима българи и седем чужденци. За да се избегне конфликт на интереси може би журито трябваше да бъде сформирано от градовете Враца, Кърджали, Перник и Сливен, които да оценят кандидатурите. Тогава най-вероятно обаче щеше да излезе информация, как врачанският професор от журито е летувал в "Златни пясъци" и "Албена" през 70-те години и след петата чашка коняк, вързал вратовръзката на главата си и се провикнал "Варна над всичко!" и "Бургас е кочина!".
Конспирация винаги може да се намери. Нека от отдел култура към общината обаче се запитат, дали щяха да подават жалби до ЕК, ако Бургас беше преминал в следващата фаза или тогава липсващият член от международното жури щеше да бъде такъв проблем? Според директор дирекция „Култура, маркетинг и връзки с обществеността“ Весела Йорданова, решението не е обективно, тъй като няма скала за оценяване. Според зам-кметът по култура Йорданка Ананиева Бургас заслужавал да бъде Европейска столица на културата. Според мен България трябваше да играе на Световното първенство по футбол в Бразилия. Действителността обаче е малко по различна.
Може би най-адекватна реакция имаше директорът на ОП "Туризъм" Кристина Вълчева, която единствена си позволи да гледа напред, вместо назад. Защото отпадането на Бургас трябва да се приеме с чест, а на свършената работа да се гледа, като на нещо градивно, вместо да се чувстваме изиграни.
И когато пак ни се отдаде така възможност, за културна столица 2030 например, трябва да си отговорим на един много прост въпрос: Има ли култура в Бургас? И преди да започнем да изброяваме много фестивали и мероприятия, да се замислим, има ли култура в самите нас? Град, който няма един читав музей, в който да покаже на туристите нещо по различно от пантофки в началото на XX век. Град, в който доскоро кината фалираха едно след друго, докато не остана нито един киносалон, за да дойде един мол, който да замаже положението. Град, в който хитът на сезона е "Ставай и се махай", което върна музиката с 15 години назад, когато джойнта беше левче. Град, известен във модерния фолклор с батките, с анцузите и ножките, където пред дискотеките се разиграват сценки от Чечня. Могат ли всички фестивали, всички културни мероприятия, всичките песни, танци, пиеси и концерти да натежат на везната и Бургас изведнъж да стане културен. Защото времената на поетите тук отмина и май е време да си го признаем.
Та - има ли култура в Бургас?
снимка: burgas.bg[/caption]
Разглези се Бургас през последните години. Награди, панделки, церемонии промиха зажаднелият за признание бургаски мозък и го накараха да повярва, че едва ли не живее в някакъв български рай. Че грозната българска действителност е чужда за Бургас, където всичко се ремонтира, всичко е красиво, всички ни хвалят, а ние се усмихваме гордо и се опитваме да не се пръснем от самодоволство.
В самочувствието по принцип няма нищо лошо, даже в определени количества е полезно, когато говорим за България. Нереалните очаквания, че Бургас винаги трябва да бъде първи, че вечният враг Варна и омразната столица, към която всеки ден бяга по един вагон бургазлии, трябва да ни дишат прахта. И успяхме. Бургас се нареди в няколко престижни международни класации, за качество на живот, за развиващ се град и други засукани определения. Всички те обаче бяха на базата на анкети, но допитвания по улиците, където спират човека и го питат: "Хубаво ли е да се живее в Бургас?". А спреният бургазлия, който има 2 лв. в левия джоб и бланка за месечно посещение в бюрото по труда в десния, казва: "Хубаво, е хубаво! Да се изядат от яд другите градове" и подминава, опитвайки се сам да повярва на собствените си думи.
Така дойде времето за една друга надпревара, в която анкетираните по улицата хора нямаха пряко участие върху крайния резултат. Във вторник Бургас отпадна от надпреварата за Културна столица на Европа през 2019 година, а конспирациите заваляха една от друга. Един от членовете на международното жури липсвал, което някак си е ощетило точно Бургас, а не Велико Търново примерно. В българското жури пък имало конфликт на интереси, тъй като имало представители на "един от градовете кандидати" (разбирай Варна), който естествено гласувал пристрастно. Припомняме, обаче че в надпреварата участваха 8 български града, а самото жури се състоеше от шестима българи и седем чужденци. За да се избегне конфликт на интереси може би журито трябваше да бъде сформирано от градовете Враца, Кърджали, Перник и Сливен, които да оценят кандидатурите. Тогава най-вероятно обаче щеше да излезе информация, как врачанският професор от журито е летувал в "Златни пясъци" и "Албена" през 70-те години и след петата чашка коняк, вързал вратовръзката на главата си и се провикнал "Варна над всичко!" и "Бургас е кочина!".
Конспирация винаги може да се намери. Нека от отдел култура към общината обаче се запитат, дали щяха да подават жалби до ЕК, ако Бургас беше преминал в следващата фаза или тогава липсващият член от международното жури щеше да бъде такъв проблем? Според директор дирекция „Култура, маркетинг и връзки с обществеността“ Весела Йорданова, решението не е обективно, тъй като няма скала за оценяване. Според зам-кметът по култура Йорданка Ананиева Бургас заслужавал да бъде Европейска столица на културата. Според мен България трябваше да играе на Световното първенство по футбол в Бразилия. Действителността обаче е малко по различна.
Може би най-адекватна реакция имаше директорът на ОП "Туризъм" Кристина Вълчева, която единствена си позволи да гледа напред, вместо назад. Защото отпадането на Бургас трябва да се приеме с чест, а на свършената работа да се гледа, като на нещо градивно, вместо да се чувстваме изиграни.
И когато пак ни се отдаде така възможност, за културна столица 2030 например, трябва да си отговорим на един много прост въпрос: Има ли култура в Бургас? И преди да започнем да изброяваме много фестивали и мероприятия, да се замислим, има ли култура в самите нас? Град, който няма един читав музей, в който да покаже на туристите нещо по различно от пантофки в началото на XX век. Град, в който доскоро кината фалираха едно след друго, докато не остана нито един киносалон, за да дойде един мол, който да замаже положението. Град, в който хитът на сезона е "Ставай и се махай", което върна музиката с 15 години назад, когато джойнта беше левче. Град, известен във модерния фолклор с батките, с анцузите и ножките, където пред дискотеките се разиграват сценки от Чечня. Могат ли всички фестивали, всички културни мероприятия, всичките песни, танци, пиеси и концерти да натежат на везната и Бургас изведнъж да стане културен. Защото времената на поетите тук отмина и май е време да си го признаем.
Та - има ли култура в Бургас? 
