Почина Янко Попчето – рибар от старата школа, човек, който изкара живота си в морето и остави след себе си поколения спомени край лодките, мрежите и дървените бараки на рибарското селище.
За хората там той не беше просто рибар. Янко беше човекът, който знаеше морето като собствения си двор. Десетилетия наред излизаше по тъмно, връщаше се с изгрева и разказваше истории, които звучаха като част от фолклора на Ченгенето.
Прякорът му се ражда преди години – от първата му лодка, кръстена „Попче“. Лодката изчезва отдавна, но името остава. Оттогава никой не го нарича Янко. За всички той е Попчето.
През годините той се превръща в една от фигурите, които държат рибарската общност сплотена. Когато започват разговорите за съхраняването на Ченгене скеле като автентично рибарско селище, Янко е сред хората, които настояват традицията да не се превръща в декор, а да остане жива.
Той участва в събирането на рибарите, в разговорите с институциите, в усилията старите лодки, мрежи и дървени постройки да не бъдат изтласкани от модерни пристанища и бетон.
За туристите Ченгене скеле е екзотика.
За Янко Попчето това беше дом.
Старите рибари разказват, че ако някой иска да разбере морето, трябва да го види през очите на хора като него. Спокоен, мълчалив, с онзи специфичен хумор на морските хора, Янко умееше да говори малко и да казва много.
Снощи той си е отишъл тихо, както е живял.
По волята му прахът му ще бъде разпръснат в морето – там, където е прекарал почти целия си живот.
За рибарите от Ченгене скеле това няма да е просто сбогуване.
Това ще е връщане у дома.
