„Целият свят в ръцете” това е новият сборник на бургаския автор Янчо Чолаков.
Дебютът му „Историята на Самотния редник” е обявен за една от десетте значими фентъзи книги на десетилетието. Следват „Митове за овъгления мрак”, „Запали свещ на дявола” и „Упражнения по безсмъртно писане”. Някои от произведенията му излизат в чужбина - започват да го печатат в киевското „Реальность фантастики“, после в московските „Знание-сила” и „Дружба народов”. През 2010 г. е номиниран от Европейското общество на фантастите в категорията „Най-добър автор”, а през 2011 г. Дружеството на българските фантасти го обяви за „Майстор на авангардната фантастика”.
Сборникът „Целият свят в ръцете” включва дванадесет произведения на Янчо Чолаков.
Едноименната повест ни отвежда в Древен Египет, по времето на Цезар и Клеопатра. Античните цивилизации се отварят една към друга, докато героят Птолемей прави тъкмо обратното – предприема бягство навътре към себе си…
Едни от най-интересните творби в книгата са киноповестите „Авантюристът” и „Авантюристът се завръща”. Авантюриста ще извърши чудеса, за да опровергае прозвището си, но дали няма да травмира до крайност психиката си…
„Любовта и други самонавивки” или „ Класически порнографски разказ“е пародийно изследване на ухажването като самоцел и кич.
„Броенето до десет” – сюрреалистичен текст със своеобразна структура, в който въображаемото пътешествие се преплита с носталгията към детството и изгубената невинност на човешкото същество, напуснало своята люлка – родната Земя…
Литературните критици са категорични, че с тази си книга "Целият свят в ръцете", той ще надмине "Властелинът на пръстените". И тъй като Бургас е родният му град, реши първо тук представи фентъзи-произведението си.
-Вие давате целия свят в ръцете на читателите... Защо решихте да го направите?
- Аз им го давам, въпроса е дали те ще успеят да го вземат.“ Цитирам стих от един американски химн. Винаги ми е било интeресно до каква степен човек може да се опита да обхване историята. Героите на двете основни повести в новата ми книга са хора, които правят опит да променят историята, но тя не ги забелязва. Така че това е произведение за изчезването в историята, за потъването в историята...
-Как решихте точно тези разкази да влязат в точно тази книга?
- Аз не съм ги избирал. Самите разкази решиха да влязат в нея. Защото като започнах да преглеждам старите си записки, писани на ръка, някои отпаднаха, други останаха за по късно, а трети казаха:“ Искаме да влезем в тази книга!“
-Класически ли е, все пак, класическия порнографски разказ? Визирам провокативното заглавие на един от Вашите текстове.
-Това би могло да бъде и подзаглавие, аз съм го публикувал веднъж като „ Любовта и други самонавивки“. В истинския смисъл той не е нито класически, нито порноргафски, но е едно любопитно изследване до каква степен желанието на човек да притежава някого на всяка цена може да се превърне в кич, или казано накратко да направи човека на маймуна.
-Ще ни кажете ли с две думи как се брои до десет?
-С две думи не мога, мога с десет цифри. В разказа последната цифра е сама. Няма текст след нея. Което означава, че нещо се е случило. Нещо е започнало отначало. Внимавайте какво ще се случи след като стигнете цифрата 10!
-Ще ни разкажете ли малко за Вашите награди и отличия?
Аз много много не обичам да говоря за тези неща. Тъй като информация за това може да се намери и в Интернет. Мога да кажа с кои от тях се гордея. Например, първия ми спечелен конкурс, още през 1988, когато Любен Дилов избра моя разказ „ Земята на кръстовете“. Тогава участваха над 200 човека! С националната награда за фантастика ГРАВИТОН, получавали са я твърде малко живи автори! И, може би, с наградата на издателство АРГУС, конкуренцията беше жестока, но един от представителите на журито ,след като прочел моя разказ, казал: „Другите няма да ги чета.“
