
Запознати с официалната програма на тържествата, организирани от община Бургас, озадачено отбелязаха един странен факт.
Всичко започна по обичайния начин и според предварително обявеното. В единадесет и половина пред общината се строиха военните части, два пъти повече запасни офицери, кметът Николов, шефката на местните общински съветници Снежина Маджарова, областният Гребенаров и симпатичната му нова заместничка. Плътно до тях се наредиха по активните съветници от управляващата партия и някой друг общински чиновник.
След като осветиха бойните знамена и се вдигна Националния флаг, тържеството пешком се пренеси пред Руския паметник до гимназията "Г.С.Раковски".
Там за изненада на всички ги посрещнаха моторизираните рокери, които носеха национални знамена и цветя. Появи се и групичката на червената опозиция, водена от местните шефове Павел Маринов и Атанас Зафиров. Плътно зад тях вървеше и лидерът на съветниците адвокат Евгений Мосинов. Тримата в последно време демонстрират единство пред общия им враг-ГЕРБ. По традиция отсъстваха фронтоваците от СКАТ, а присъствието на сините беше символично сведено до един - двама.

Когато започна официалната част някои забелязаха отсъствието на кмета Николов, а общината вече остана да бъде представлявана от заместниците му Стойчев и Ананиева, като последната подтичваше насам- натам, видимо заета с организацията. В оределите редици на герберите се наредиха и депутатитите Димитър Бойчев, Иван Вълков и Галя Милева. Местните зевзеци веднага започнаха да коментират отсъствието на останалите и най- вече на кмета Николов, който не се появи пред паметника. Коментарите на ухо се увеличиха, когато започна поднасянето на венци и цветя , но дикторът не спомена нито едно име на политик или неговата длъжност.Свикналите с официалните общински мероприятия знаеха наизуст текста, който започваше така: "Цветя от кмета на общината Димитър Николов..., венец от кмета на общината и т.н..." Този път тържествения глас мълчеше. Множеството веднага си създаде своя версия, която звучеше горе долу така-страхуват се да не ги освиркват хората и затова превантивно се пазят.

Замлъкването на диктора и отсъствието на кмета , даде рамо на опозицията, която до този момент стоеше отзад, но започна да се предвижва към първия ред, явно заявявайки своите претенции да управляват. Гребенаров и Зафиров, които в петък се сблъскаха по медиите в искането на оставки, си размениха хладни любезности, Бойчев пък по традиция гледаше над главите на всички , докато шефа на Бойковите съветници Людиев и вечно усмихната чаровна депутатка Галя Милева се смесиха с множеството.
Така и приключи тържеството. Без кмета, без споменаване на имена и в дебнене между червени и гербери. После всички заговориха за мача Левски- Черноморец от 16.00 часа и се уговориха да се видят на стадиона. Други пък организирано се разбраха да посетят вечерния коктейл на братя Диневи в "Мираж", някои от тях със сигурност ще посмеят да се появят в хотелския разкош в тези гладни и смутни времена. По традиция дори на Националния празник общината не вдига купон и не дава коктейл. Може би заради икономии, може би заради страх от поразяващите усти на Валери Симеонов, Георги Дражев или Валентин Касабов. А може би заради друго!