По повод 9-ти септември, председателят на БСП-Бургас Атанас Зафиров изпрати до медиите свое обръщение, с което честити празника на своите съграждани. Публикуваме, без редакторста намеса.
Отбелязваме 68-та годишнина от онзи Девети септември 1944 година, който даде старт на най-мащабните политически и икономически преобразования на нашата родина. Разбира се, всеки има своята представа и своят прочит на Девети септември и историята след него. Много от нас са участвали с труд, вяра, ентусиазъм и себеотрицание в изграждането на ново общество и на нова България. За нашата бедна, сравнително малка и изостанала държава, преобразованията след 1944 година бяха път към модернизация и развитие. Не е клише да се каже, че наистина за годините след 1944 бяха създадени две Българии. Тези години са период на развитие на българската икономика – от малки частни фабрики и цехове, нашата индустрия стигна до нивото на високите технологии, тежкото машиностроене, електрониката. В много от тези сфери ние бяхме не просто първенец в тогавашния социалистически лагер, но и напълно конкурентноспособни в световен мащаб. И нашият – Бургаски регион беше пример в това отношение – от беден и изостанал земеделски край ние се превърнахме в мощен индустриален и туристически център с десетки работещи предприятия и производства, притегателно място за живот и реализация на хиляди български семейства!
Къде са днес тези мощности? За по-малко от 20 години всичко беше разграбено, унищожено, фалирано или просто нарязано, за да може днес единствената алтернатива за нашите деца преди емиграцията да е камериерки в хотелите, продавачи в моловете или безработни по кафенетата! Новите ратаи и аргати на капитализма !
Този най-страшен бич - безработицата отново върлува по нашите земи и е на път да прогони окончателно младите хора от България. Същата тази България, която от страна с едва две-три висши училища, с висока степен на неграмотност, разви уникална за Източна Европа система на образование и култура. В края на осемдесетте години България бе класирана в световните изследвания като втората най-интелигентна нация в света. Днес, когато това отдавна не е така, когато се шири чалгата, а десетки хиляди деца отпадат от училище, сме съвсем наясно, че културният и научен ръст на България бе плод на целенасочена, обмислена, стратегическа и полезна държавна политика. В онази държава учените, хората на умствения труд бяха на почит, бяха развивани, в тях бе инвестирано. Днес те са наричани „феодални старци” и работят за заплата, равняваща се на дневния бакишиш на една сервитьорка.
Българското селско стопанство бе станало модерно и научно организирано. Днес, когато ядем храни, плодове, зеленчуци, месо, внесени от Македония, Гърция, че даже и от Китай, и когато Селскостопанската академия е пред закриване, когато декари земя пустеят, ни става все по-ясно каква е разликата между тогавашното и днешното земеделие.
Във времето след 1944 г. бе изградена модерна и достъпна здравна система, основана на идеята, че държавна грижа е здравето на всеки човек. Днес България, която традиционно е на последните места в Европа е абсолютен европейски шампион в „дисциплини” като инфаркти, инсулти, детски болести, нездравословен живот. Не са рядкост и новините за хора, починали поради липса на лекарска грижа, поради размотаване от една болница в друга, поради непосилните цени за избор на екип, поради постепенното закриване на малките болници. И как да бъде иначе, щом за управляващите днес здравето е стока, а лекарите – бандити в бели престилки.
България от времето след 1944 г. бе част от реалността на тогавашния двуполюсен свят. И въпреки, че светът бе разделен на два лагера, за малка България светът чуваше и знаеше. България тогава бе на престижното 27-о място в световната класация на Индекса на ООН за човешко развитие. 27-а от 200 държави в света. Днес отново сме на 27-о място, но не онова престижното, а незавидното 27-о място – на опашката сред 27-те държави в ЕС. При това, тогава България имаше градивни и работещи отношения с всички региони по света, имахме солидни позиции в контактите с част от Западните страни като Германия, Франция, Италия, както и в капиталистически икономически сили като Япония. Бяхме активна страна в отношенията на Балканите, имахме силни позиции в Африка, Близкия изток и Арабските страни. При това тези отношения в голяма степен бяха и икономически, тоест – създаваха работни места у нас, създаваха пазари на българското производство и земеделие. Днес не просто загубихме баланса във външната ни политика, а пазарите са далечен спомен, но и сме обект на терористични атаки и заплахи за националната ни сигурност.
Разбира се, времето след 1944 г. не е било идеално време, не е било земен рай. Като всеки друг период в историята, и особено – като всяко друго бурно време, и то е имало своите заблуди, грешки, проблеми. Но даже и с грешките, даже със заблудите, времето след 9 септември бе време на възход, време на градеж, време на сигурност, справедливост и социална грижа на държавата. Именно затова днес повечето хора, докоснали се до него го помнят с добро .
Дълго време лидерите на СДС, ДСБ, а сега и на ГЕРБ – почти до един пребоядисани бивши комунисти – опитваха не просто да очернят датата 9 септември, но и да отрекат всичко постигнато след нея, да наложат забравата и отрицанието върху миналото. Обясними са и техните мотиви, и техните напъни. Сравнени с постигнатото преди 1989 г. станалото след нея е доста по-малко и доста по-неубедително.
Бледнеят резултатите на всички възможни десни партии, които се пробваха в управлението на държавата в последните 20 години. Днес, с дистанцията от повече от две десетилетия ясно и открито можем да кажем, че десният преход не беше преход към по-добро и по-справедливо общество, а обратното – изразяваше се в постепенно отнемане на постигнати социални права и придобивки. Изразяваше се в реституция, в реванш, в реставрация на отдавна минали времена и нрави. Изразяваше се не в създаването на по-работеща икономика, а в най-дивото и несправедливо първоначално натрупване на капитали. Изразяваше се в постепенно разграбване и разрушаване на производствени мощности, в загуба на външни пазари, в орязване на социални привилегии, в духовна и нравствена криза, в абдикиране на държавата от нейни ангажименти към човека и обществото. И затова днес хората помнят времето след 9 септември с повече надежди и симпатии, отколкото времето след 10 ноември.
Разбира се, светът и България вървят напред. Никой няма да е справедлив и искрен, ако днес обещае връщане към абсолютно безплатното образование и здравеопазване, ако обещае връщане към пълната заетост. Но това не означава, че тези събития и това време може да бъде с лека ръка изтрито, да бъде отречено. Напротив, днес ние социалистите трябва да очертаем за България една работеща алтернатива, която да се базира на три много важни неща:
- Максимален социален ангажимент към хората, ангажимент към техния труд, към изграждане на една модерна, но социална България.
- Максимална сигурност за българските граждани.
- Надграждане на постигнатото, запазване и разширение на териториите на постигнатото в България през годините.
Историята не започва на 10 ноември 1989 година. Ние дължим уважение към делото и постиженията на поколения българи, които са градили със самоотверженост, труд и лишения една модерна и социална България. Дължим това уважение, и защото делото на тези хора е дело, породено от идеала. И докато почти всички общества в човешката история са се градили на базата на личния интерес, то социалистическото бе изградено със силите на идеала. Именно затова хората, които са го градили заслужават нашето уважение и почит. Именно затова, защото постигнатото през онези години е плод на човешкия идеал то е още живо, въпреки опитите да го отрекат, да го разпилеят, да го откраднат и разграбят. Именно заради нашия идеал онези, които крещяха, че „45 години стигат”, днес са в политическото небитие, а ние живеем и работим със самочувствието, че и 68 години не стигат, че и днес са живи много от идеалите на социална България
Честит празник !
Атанас Зафиров – председател на ОблС на БСП Бургас
По повод 9-ти септември, председателят на БСП-Бургас Атанас Зафиров изпрати до медиите свое обръщение, с което честити празника на своите съграждани. Публикуваме, без редакторста намеса.
Отбелязваме 68-та годишнина от онзи Девети септември 1944 година, който даде старт на най-мащабните политически и икономически преобразования на нашата родина. Разбира се, всеки има своята представа и своят прочит на Девети септември и историята след него. Много от нас са участвали с труд, вяра, ентусиазъм и себеотрицание в изграждането на ново общество и на нова България. За нашата бедна, сравнително малка и изостанала държава, преобразованията след 1944 година бяха път към модернизация и развитие. Не е клише да се каже, че наистина за годините след 1944 бяха създадени две Българии. Тези години са период на развитие на българската икономика – от малки частни фабрики и цехове, нашата индустрия стигна до нивото на високите технологии, тежкото машиностроене, електрониката. В много от тези сфери ние бяхме не просто първенец в тогавашния социалистически лагер, но и напълно конкурентноспособни в световен мащаб. И нашият – Бургаски регион беше пример в това отношение – от беден и изостанал земеделски край ние се превърнахме в мощен индустриален и туристически център с десетки работещи предприятия и производства, притегателно място за живот и реализация на хиляди български семейства!
Къде са днес тези мощности? За по-малко от 20 години всичко беше разграбено, унищожено, фалирано или просто нарязано, за да може днес единствената алтернатива за нашите деца преди емиграцията да е камериерки в хотелите, продавачи в моловете или безработни по кафенетата! Новите ратаи и аргати на капитализма !
Този най-страшен бич - безработицата отново върлува по нашите земи и е на път да прогони окончателно младите хора от България. Същата тази България, която от страна с едва две-три висши училища, с висока степен на неграмотност, разви уникална за Източна Европа система на образование и култура. В края на осемдесетте години България бе класирана в световните изследвания като втората най-интелигентна нация в света. Днес, когато това отдавна не е така, когато се шири чалгата, а десетки хиляди деца отпадат от училище, сме съвсем наясно, че културният и научен ръст на България бе плод на целенасочена, обмислена, стратегическа и полезна държавна политика. В онази държава учените, хората на умствения труд бяха на почит, бяха развивани, в тях бе инвестирано. Днес те са наричани „феодални старци” и работят за заплата, равняваща се на дневния бакишиш на една сервитьорка.
Българското селско стопанство бе станало модерно и научно организирано. Днес, когато ядем храни, плодове, зеленчуци, месо, внесени от Македония, Гърция, че даже и от Китай, и когато Селскостопанската академия е пред закриване, когато декари земя пустеят, ни става все по-ясно каква е разликата между тогавашното и днешното земеделие.
Във времето след 1944 г. бе изградена модерна и достъпна здравна система, основана на идеята, че държавна грижа е здравето на всеки човек. Днес България, която традиционно е на последните места в Европа е абсолютен европейски шампион в „дисциплини” като инфаркти, инсулти, детски болести, нездравословен живот. Не са рядкост и новините за хора, починали поради липса на лекарска грижа, поради размотаване от една болница в друга, поради непосилните цени за избор на екип, поради постепенното закриване на малките болници. И как да бъде иначе, щом за управляващите днес здравето е стока, а лекарите – бандити в бели престилки.
България от времето след 1944 г. бе част от реалността на тогавашния двуполюсен свят. И въпреки, че светът бе разделен на два лагера, за малка България светът чуваше и знаеше. България тогава бе на престижното 27-о място в световната класация на Индекса на ООН за човешко развитие. 27-а от 200 държави в света. Днес отново сме на 27-о място, но не онова престижното, а незавидното 27-о място – на опашката сред 27-те държави в ЕС. При това, тогава България имаше градивни и работещи отношения с всички региони по света, имахме солидни позиции в контактите с част от Западните страни като Германия, Франция, Италия, както и в капиталистически икономически сили като Япония. Бяхме активна страна в отношенията на Балканите, имахме силни позиции в Африка, Близкия изток и Арабските страни. При това тези отношения в голяма степен бяха и икономически, тоест – създаваха работни места у нас, създаваха пазари на българското производство и земеделие. Днес не просто загубихме баланса във външната ни политика, а пазарите са далечен спомен, но и сме обект на терористични атаки и заплахи за националната ни сигурност.
Разбира се, времето след 1944 г. не е било идеално време, не е било земен рай. Като всеки друг период в историята, и особено – като всяко друго бурно време, и то е имало своите заблуди, грешки, проблеми. Но даже и с грешките, даже със заблудите, времето след 9 септември бе време на възход, време на градеж, време на сигурност, справедливост и социална грижа на държавата. Именно затова днес повечето хора, докоснали се до него го помнят с добро .
Дълго време лидерите на СДС, ДСБ, а сега и на ГЕРБ – почти до един пребоядисани бивши комунисти – опитваха не просто да очернят датата 9 септември, но и да отрекат всичко постигнато след нея, да наложат забравата и отрицанието върху миналото. Обясними са и техните мотиви, и техните напъни. Сравнени с постигнатото преди 1989 г. станалото след нея е доста по-малко и доста по-неубедително.
Бледнеят резултатите на всички възможни десни партии, които се пробваха в управлението на държавата в последните 20 години. Днес, с дистанцията от повече от две десетилетия ясно и открито можем да кажем, че десният преход не беше преход към по-добро и по-справедливо общество, а обратното – изразяваше се в постепенно отнемане на постигнати социални права и придобивки. Изразяваше се в реституция, в реванш, в реставрация на отдавна минали времена и нрави. Изразяваше се не в създаването на по-работеща икономика, а в най-дивото и несправедливо първоначално натрупване на капитали. Изразяваше се в постепенно разграбване и разрушаване на производствени мощности, в загуба на външни пазари, в орязване на социални привилегии, в духовна и нравствена криза, в абдикиране на държавата от нейни ангажименти към човека и обществото. И затова днес хората помнят времето след 9 септември с повече надежди и симпатии, отколкото времето след 10 ноември.
Разбира се, светът и България вървят напред. Никой няма да е справедлив и искрен, ако днес обещае връщане към абсолютно безплатното образование и здравеопазване, ако обещае връщане към пълната заетост. Но това не означава, че тези събития и това време може да бъде с лека ръка изтрито, да бъде отречено. Напротив, днес ние социалистите трябва да очертаем за България една работеща алтернатива, която да се базира на три много важни неща:
