Арх. Веселина Драганова за казуса „Хеликон“: Бургазлии са по-скоро привързани към съдържанието на сградата

Арх. Веселина Драганова за казуса „Хеликон“: Бургазлии са по-скоро привързани към съдържанието на сградата - E-Burgas.com

Нелепо е да си сравняваме старите архитектурни сгради с тези на Западна Европа

Арх. Веселина Драганова е сред първите главни архитекти на Бургас от зората на Демокрацията. Всъщност, от по-рано, защото е оглавявала този пост в периода 1984-1991, когато града е бил архитектурно разпределен в два района – Приморски и Първомайски. Приморският, който е оглавявала тя, обхващал Стария Бургас, Морската градина, кварталите Победа, Акациите и Крайморие. През 90-те е била главен архитект и на общините в Малко Тръново и Средец, а от 2005 е на частна практика. Като дългогодишен и опитен служител потърсихме компетентното й мнение по актуалния казус със сградата на книжарница „Хеликон“ на площад Тройката.

Бургазлии са по-скоро привързани към съдържанието на сградата, в която от дълги години, е поместен книжарница „Хеликон“, а не толкова към самата постройка. Това е една книжарница, която си извоюва име, вече има история и е важна като обект. Това заяви арх. Драганова по актуалния в Бургас проблем, чиито решение стигна до ниво Министерство.

Тя припомня, че тази сграда първо не е паметник на културата, а се е ползвала като складове за зърно, собственост на известната бургаска фамилия Хаджипетрови и поради факта, че не е паметник, веднага след реституцията, е преустроена. Никога не е имала тези витрини, вход със стъпала, както и кръглата козирка.

По отношение на строителната инвестиция, арх. Драганова смята, че ако действително „Хеликон“ се счита, че е една от емблемите на площадното пространство, а не на града, тази фасада може „талантливо да бъде запазена“. „Пак да се влиза от ъгъла, да се запази този вид и с един лек отстъп отзад да се извиси една съвременна сграда. Има такива примери в съвременната архитектура в големите европейски градове как старите сгради могат да се впишат в новото строителство“, смята арх. Драганова.

Според нея са нелепи сравненията в интернет пространството със сградите във Виена, Париж и тн. „Това е несравнимо. Културното наследство е тези градове, е тръгнало още от 17 и 18 век, там е имало друга архитектура, а през това време ние сме били под турско владичество. Българинът, трябва да спре да се прави на компетентен по всички въпроси“, категорична е тя. – „В България стана практика всеки да протестира за всичко и против всичко, без да са наясно за какво точно протестират. В крайна сметка живеем в един индустриален свят, който няма как да спре да се развива .Това е най-важното. Как ще стане и как ще се развива един град е основен въпрос, който е в компетенцията на общинските власти“, добави бившият главен архитект на общината.

Тя уточни, че „Тройката“ е емблематичен за Бургас площад и е от значение е как ще бъде рамкиран, защото именно тези сгради представляват неговата рамка. Преди общината по закон е имала право да отчуждава изграждането на значими гради и е имала намерение рамкирането да бъде само с обществени сгради, без да има частни инвеститори, което е световна практика. Имало е и идея да се изгради библиотека на „Тройката“.

След демокрацията, обаче всичко това било обявено за комунистическо, лошо наследство и т.н. и цялата документация била затрита.

Арх. Драганова е категорична, че е редно всички площади, да бъдат рамкирани с обществени сгради и общинската администрация, е трябвало още с направата на подробен устройствен план да постави ограничение на инвеститорите – имотите да са техни, но предназначенията им за обществени нужди. Това е голям пропуск още в първите години, когато били реституирани имотите и се правили ПУП-ве, с които общинската администрация допуснала строителството на жилищни и смесени сгради на площадите. Според нея това само подчертава комплексите на българина и дава за пример една от новите сгради на центъра, в която има и офиси, и жилища.

„Щом българинът търси да си купи жилище на площада за 2 500 евро кв.м., значи това ще направи строителя. Това е комплексарщина, аз съм против на такива места да се строят жилища – започва да се проявява синдромът моят дом е моята крепост и започват да се остъкляват тераси, простират гащи и друго подобни неща, които компрометират един площад“, споделя арх. Драганова, като допълва, че един човек ако иска да живее луксозно той ще отиде в луксозен квартал, където има инфраструктура и може да си построи къща, да паркира и т.н.

Но, според нея, този въпрос е трябвало да го реши общината с направата на ПУП, а не сега да се стига до държавни комисии, които да решават казуса. Тя обясни, че инвеститорът не бива да бъде винен за нещо, тъй като той е в правото си да строи каквото си пожелае според това, което му позволява ПУП-ът.

Бургас също следва да се развива по устройствения план, защото неговото действие е около 20 години и от него няма мърдане. От него зависи и транспортната инфраструктура, разрастването на жилищните зони, обществените обслужвания и др.

Свързани статии
Бургазлии бранят културната история на града с "Книга в ръка" (снимки)Министерството на културата задейства спасителен план за сградата на "Хеликон"
Тагове
Хеликон
Коментари

Още от последните новини