Поръчва се като скъпо ястие в луксозен ресторант
В България обичаме да се оплакваме от безработицата и липсата на реализация за младите. В същото време сайтовете за обяви са пълни с предложения за висококвалифицирани постове, за които няма кандидати.
Причините са много и са комплексни, но тяхната майка си има име – българското образование.
Не казвам, че в България няма млади амбизиозни хора, гонещи мечтите си, решили се да ги постигнат на всяка цена. Но повечето младежи въобще не знаят какво искат да следват, след като завършат училище, още по-малко в кое ВУЗ искат да го направят.
И ако трябва да търсим причините за „деградиралата младеж”, трябва да минем първо през „деградиралите ученици” и след това вече да стигнем и до „деградиралите студенти”.
Статиската показва, че учениците се справят все по-зле в училище, а и в личен план. Някои обвиняват учителите, затова че са занемарили задълженията и длъжността си. Вярно е, че учителите си позволяват повече снизходителност и дори лично отношения към някои деца.
А децата, които се стараят в час и полагат усилия да си научават уроците у дома бързо губят мотивацията си, когато видят, че съучениците им, които бягат от час и не учат въобще получат същите оценки като тях. Учителите толеритат невежеството и фразата „всички са равни” никога не е звучала по-несправедливо.
Ставала съм свидетел как на бъдещи зрелостници им се диктува как да си попълнят завявленията за допускане до ДЗИ, защото когато сами трябва да си го попълнят пишат „убразование”, смятайки че СОУ стои за „средно общо убразование”. Та същите тези хора след това изкарват 5-ци и 6-ци на изпита, защото отговорите дискретно са залепени на вратата в тоалетната.
После с толкова висока оценка на матурата, разбира се, че няма да кандидатстват с кандидат-студентски изпит и не след дълго вече са и студенти.
Висшето образование или „вишуту”, както е по-познато сред студентите се поръчва като скъпо ястие в луксозен ресторант. Звучи засукано, а и си плащаш.
Избягване на отговорността от тежкия избор, който виси над теб след завършване на училище, а именно „Какво да правя сега с живота си?”. Вместо да умуваш много просто продължаваш по коловоза наречен образование, но не защото искаш да се развиваш, а колкото да отложиш с още 4 години този избор. А през това време мама и татко ще се грижат за теб, държавата за осигуровките ти, а ти можеш да мислиш за купони!
В България обичаме да се оплакваме от безработицата и липсата на реализация за младите. В същото време сайтовете за обяви са пълни с предложения за висококвалифицирани постове, за които няма кандидати.
Причините са много и са комплексни, но тяхната майка си има име – българското образование.
Не казвам, че в България няма млади амбизиозни хора, гонещи мечтите си, решили се да ги постигнат на всяка цена. Но повечето младежи въобще не знаят какво искат да следват, след като завършат училище, още по-малко в кое ВУЗ искат да го направят.
И ако трябва да търсим причините за „деградиралата младеж”, трябва да минем първо през „деградиралите ученици” и след това вече да стигнем и до „деградиралите студенти”.
Статиската показва, че учениците се справят все по-зле в училище, а и в личен план. Някои обвиняват учителите, затова че са занемарили задълженията и длъжността си. Вярно е, че учителите си позволяват повече снизходителност и дори лично отношения към някои деца.
А децата, които се стараят в час и полагат усилия да си научават уроците у дома бързо губят мотивацията си, когато видят, че съучениците им, които бягат от час и не учат въобще получат същите оценки като тях. Учителите толеритат невежеството и фразата „всички са равни” никога не е звучала по-несправедливо.
Ставала съм свидетел как на бъдещи зрелостници им се диктува как да си попълнят завявленията за допускане до ДЗИ, защото когато сами трябва да си го попълнят пишат „убразование”, смятайки че СОУ стои за „средно общо убразование”. Та същите тези хора след това изкарват 5-ци и 6-ци на изпита, защото отговорите дискретно са залепени на вратата в тоалетната.
После с толкова висока оценка на матурата, разбира се, че няма да кандидатстват с кандидат-студентски изпит и не след дълго вече са и студенти.
Висшето образование или „вишуту”, както е по-познато сред студентите се поръчва като скъпо ястие в луксозен ресторант. Звучи засукано, а и си плащаш.
Избягване на отговорността от тежкия избор, който виси над теб след завършване на училище, а именно „Какво да правя сега с живота си?”. Вместо да умуваш много просто продължаваш по коловоза наречен образование, но не защото искаш да се развиваш, а колкото да отложиш с още 4 години този избор. А през това време мама и татко ще се грижат за теб, държавата за осигуровките ти, а ти можеш да мислиш за купони! 
