"Бургас и морето" пак даде заявка, че ще е интересен. Не с конкурсната си програма, естествено, а с поредните тежнения около BG "звездите". Ако не е виновен за нещо Стефан Диомов преди като организатор на фестивала, сега ще са виновни неговите "Петте сезона", че са взели първа награда. Или на някой няма да му хареса, че Дони е в журито. Или пък Даниела Кузманова ще е трън в очите на бургаските патриоти, че се е заела да прави фестивала, или че синът на Ваня Костова - Боян Михайлов, отново е попаднал в челната тройка.
Тази година след известно прекъсване отново дойде редът на "многострадалната" "Тоника" да забие поредния пирон в традицията със скандали. Бившият бас на групата Тео отказал да пее на барда Асен Масларски?! Затова поетът с китара я оттеглил от конкурсната програма и нейното място запълнила следващата песен от класирането на Радо Иванов и Гюлсум Али, които и да са те. Звучи толкова провинциално, каквито са и скандалите му, какъвто впрочем е и самият фестивал. И всяка общинска управа го знае прекрасно това, но всяка година отделя пари, за да не я упрекнат, че къса с традицията, ако спре "Бургас и морето".
Някогашният кмет Продан Проданов навреме се усети, че фестивалът не е това, което беше, но народняшкият Йоан Костадинов реши да го възстанови на втората година от мандата си за радост на "трудовите хора". И може би си е заслужавало само затова, че на голямата сцена изгря звездата на Тони Димитрова. Защото както тръгна след 1996 г. едва ли друга песен скоро ще повтори успеха на "Ах, морето", която надхвърли провинциалния дух на "Бургас и морето" в мисията му на замислен като шлагерен фестивал да ражда хитове. /А може би и нямаше да стане без онази вродена дрезгавина в гласа на Тони/ Не че през последното десетилетие стойностни песни на конкурса не са се появили, но те се загубиха в общия хор на псевдомодерността и сълзливия римейк към безгрижните 70 и 80-те години, които превзеха Летния театър с претенцията за нов прочит на съвременната българска музика. А през това време тя се развиваше по свой си начин всякъде другаде, но не и на "Бургас и морето", който застина на нивото си от края на миналия век. И всяко възкресяване сега с дежурни песни за "сбогуването", "вятъра", "моряка", "любовта", "раздялата", "сирените", "брега", "залеза", "изгрева", "вълните", "самотата" и т.н. клишета от морскосолено-пясъчната стилистика, пресъздадени в по-модерен аранжимент, правят фестивала още по-голяма културна отживелица. 
"Бургас и морето" пак даде заявка, че ще е интересен. Не с конкурсната си програма, естествено, а с поредните тежнения около BG "звездите". Ако не е виновен за нещо Стефан Диомов преди като организатор на фестивала, сега ще са виновни неговите "Петте сезона", че са взели първа награда. Или на някой няма да му хареса, че Дони е в журито. Или пък Даниела Кузманова ще е трън в очите на бургаските патриоти, че се е заела да прави фестивала, или че синът на Ваня Костова - Боян Михайлов, отново е попаднал в челната тройка.
Тази година след известно прекъсване отново дойде редът на "многострадалната" "Тоника" да забие поредния пирон в традицията със скандали. Бившият бас на групата Тео отказал да пее на барда Асен Масларски?! Затова поетът с китара я оттеглил от конкурсната програма и нейното място запълнила следващата песен от класирането на Радо Иванов и Гюлсум Али, които и да са те. Звучи толкова провинциално, каквито са и скандалите му, какъвто впрочем е и самият фестивал. И всяка общинска управа го знае прекрасно това, но всяка година отделя пари, за да не я упрекнат, че къса с традицията, ако спре "Бургас и морето".
Някогашният кмет Продан Проданов навреме се усети, че фестивалът не е това, което беше, но народняшкият Йоан Костадинов реши да го възстанови на втората година от мандата си за радост на "трудовите хора". И може би си е заслужавало само затова, че на голямата сцена изгря звездата на Тони Димитрова. Защото както тръгна след 1996 г. едва ли друга песен скоро ще повтори успеха на "Ах, морето", която надхвърли провинциалния дух на "Бургас и морето" в мисията му на замислен като шлагерен фестивал да ражда хитове. /А може би и нямаше да стане без онази вродена дрезгавина в гласа на Тони/ Не че през последното десетилетие стойностни песни на конкурса не са се появили, но те се загубиха в общия хор на псевдомодерността и сълзливия римейк към безгрижните 70 и 80-те години, които превзеха Летния театър с претенцията за нов прочит на съвременната българска музика. А през това време тя се развиваше по свой си начин всякъде другаде, но не и на "Бургас и морето", който застина на нивото си от края на миналия век. И всяко възкресяване сега с дежурни песни за "сбогуването", "вятъра", "моряка", "любовта", "раздялата", "сирените", "брега", "залеза", "изгрева", "вълните", "самотата" и т.н. клишета от морскосолено-пясъчната стилистика, пресъздадени в по-модерен аранжимент, правят фестивала още по-голяма културна отживелица. 
