Вече четвърт век около 10 ноември настава медийно оживление - наред със спомените как стана промяната, все измерваме дали, какво и колко спечелихме за всичките тези години демокрация. Напред ли вървим, или дърпаме назад.
Факт е, че го няма бравурния ентусиазъм на дирижираните манифестации, с който цели 45 години празнувахме друга жалонна дата - 9 септември 1944 г. Липсва обаче усещане, че 10 ноември е празник. Превърна се просто в дата за отразяване от медиите. Българите окупираха първите места в международни класации като най-големите нещастници. А страната ни е най-бедната в ЕС. Но все пак е в ЕС - световния клуб на богатите и напреднали страни.
Какво ни донесе промяната и 25-те години преход?
Свободата я има
- да пътуваш по цял свят,
- да критикуваш властта и да протестираш срещу нея,
- да правиш частен бизнес,
- да създадеш партия,
- да гледаш и слушаш много медии,
- да се обличаш и изглеждаш както искаш,
- изобщо да бъдеш различен във всякакъв аспект.
Но свободата има и икономически измерения.
Бедността я ограничава.
Слабата и неефективна държавна организация също.
Ако погледнем какво се случи с качеството на живот, равносметката е противоречива. Българите със среден доход през 1989 г. са можели да си купят
- повече хляб, картофи, мляко, яйца,
- приблизително същото количество сирене;
- по-малко месо, захар, домати и краставици, отколкото със среден доход сега.
Българинът обаче е свил разходите за храна, за сметка на на увеличените разходи за енергия, транспорт, съобщения и здравеопазване.
През изминалите 25 години след 10 ноември 1989 г. населението на страната намаля от 8 милиона 767 хиляди на 7 милиона 246 хиляди. За изминалия период броят на заетите лица в българската икономика намаля с 33% от 4 милиона 365 хиляди на 2 милиона 935 хиляди.
Намаляла е и покупателната способност на населението. Най-драстично е намалението по отношение на киселото и прясното мляко - с около 57%. По-достъпни за населението са станали краставиците, свинското и птичето место, малотрайните и трайните колбаси и захарта.
Измененията в покупателната способност са довели и до значителни промени в потреблението на българите. Потреблението на хляб намалява от 160,5 кг през 1989 г. на 97,8 кг през 2013 г. Увеличено е потреблението на ориз, зрял фасул, картофи и домати. Консумацията на прясно и кисело мляко е намаляла над два пъти. За разлика от това е увеличено потреблението на сирене. През периода близо два пъти намалява потреблението на свинско месо, консумацията на птиче месо се увеличава незначително. Намалено е потреблението на месни продукти, захар, яйца и млечни масла. Консумацията на безалкохолни напитки се е увеличила близо два пъти, а потреблението на спиртни напитки намалява.
Като цяло обаче делът на разходите за храна в общите разходи на домакинствата намалява от 38,1% през 1989 г. на 33,2%. Намалението на разходите за храна е за сметка на увеличените разходи за енергия, транспорт, съобщения и здравеопазване. Разходите за жилище и енергия за битови нужди са нараснали от 7,4% на 14,2%. Разходите за транспорт и съобщения се покачват от 7,3% на 11,1%. Разходите за здравеопазване нарастват от 2,2% на 5,2%. Разходите за спиртни и тютюневи изделия намаляват от 5,7% на 4,0%.
Социализмът произвеждаше дефицити на всякакви стоки - леща, боб, тоалетна хартия, дамски превръзки, дезодорант, кафе, банани, портокали, вносни битови уреди, обувки, платове, мебели. И ако емблематични за онова време бяха дългите опашки за банани и портокали по Нова година, днес можете да си ги купите без бой и лакти, както и всичко изброено по-горе.
Навремето имаше само няколко вида хляб - типов, добруджа и бял, два вида кисело мляко - краве и овче, два вида кашкавал - "Балкан" и "Витоша", четири вида салам - "Камчия", хамбургски, телешки и шпеков. Луканката и суджукът бяха кът. Но всички бяха истински. Както и чушките, доматите и цялата палитра зарзавати и плодове с автентичен български вкус.
Днес можете да си купите десетки разновидности на карловската и панагюрската луканки, салами, кренвирши, сирена, кашкавали от внос и наши. Но постоянно им броим Е-тата и недотам здравословните примеси от соя и растителни мазнини. Истинското българско сирене струва над 10 лв., кашкавалът - около 15 лв., хлябът с автентичен вкус - 3-4 лв.
Някога за жигула, или лада, както и за апартамент, цветен телевизор и прокарване на телефон се чакаше с години. Днес всеки може да си купи западна кола, но съотношението на новите към тези втора ръка е 1:10. Свободен е и пазарът на жилища. Има не само всякакви марки западни телевизори, но и компютри, мобилни телефони и бърз интернет.
По време на социализма имаше само един гигантски "мол" - ЦУМ. Днес във всички големи градове моловете са по няколко, а няколко чуждестранни търговски вериги се размножиха - "Лидл", "Карфур", "Метро", "Била" и т.н.
Преди 1989 г. пътуването зад граница, особено в западни страни, е било привилегия, сега границите ни са отворени и всеки може да замине закъдето си поиска. Това има и последици - за 25 г. милиони българи емигрираха зад граница, а останалите се стопиха заради отрицателния прираст. И ако през 1989 г. населението в страната е било близо 9 млн., сега е 7,2 млн.
Ако навремето работата беше гарантирана за всеки, днес безработицата е трайно явление. Богатите демонстрират открито, че са такива, а бедността и социалните неравенства са факт.
Преди 1989 г. средното и висшето образование, а също и здравеопазването бяха безплатни. Днес българинът доплаща за здравни услуги и за образование на децата си.
Преди 10 ноември ученици и студенти ходеха през лятото на бригади в консервни фабрики и АПК-та, днес студентите ходят на бригади в САЩ и Великобритания.
Билетчето за транспорт от 4 и 6 ст. преди 10 ноември, днес струва 1 лев, но има метро. Големите градове са задръстени от автомобили, за които паркингите не достигат.
Политиците днес спорят повече километри магистрали ли е построил Тодор Живков от правителствата след падането на режима. Но дупките и катастрофите по тях сякаш са повече, ако съдим по черните статистики в медиите всеки ден. Според анализатори не е построена нито една голяма значима обществена сграда освен “Арена Армеец” в столицата. За сметка на това бясното строителство на стотици бетонни хотели по морето погреба красотата на Българското Черноморие.
Режимът в българското училище е по-либерализиран откъм външен вид на учениците - ако преди гонеха момичетата за къси поли, а момчетата - за дълги коси, днес всеки може да ходи на училище, облечен както си иска.
Новото поколение често е обвинявано, че не чете и не се интересува от култура. Но колко от читалищата с богати библиотеки бяха закрити. Цените на книгите скочиха драстично, а билетите за театър и особено за кино - също. Преди 1989 г. у нас има 70 театъра, а сега - 37 държавни театъра и 10 на общинска издръжка. Според статистики тогава за година са били продавани 5,4 милиона билета. Статистиката за 2014 г. до септември е 965 983 зрители.
За този четвърт век от управлявана 45 години от една- единствена партия страна България се превърна в страна с над 200 политически формации.
Избори се провеждат по правило веднъж на 4 години, но напоследък “графикът” е стеснен. На практика всеки може да бъде избран във властта, докато преди 10 ноември кариерният път на един политик минаваше през дългогодишна вярност в структурите на БКП.
След четвърт век преход гледаме над 300 тв канала, а съветска телевизия, която беше задължителна в петък - сега само по личен избор.
Неизменни са единствено “По света и у нас” и “Лека нощ, деца"”. Тях гледаме всяка вечер десетилетия наред.
Източник: 24 часа 25 години преход- какво спечелихме и какво загубихме.Равносметката.
Вече четвърт век около 10 ноември настава медийно оживление - наред със спомените как стана промяната, все измерваме дали, какво и колко спечелихме за всичките тези години демокрация. Напред ли вървим, или дърпаме назад.
Факт е, че го няма бравурния ентусиазъм на дирижираните манифестации, с който цели 45 години празнувахме друга жалонна дата - 9 септември 1944 г. Липсва обаче усещане, че 10 ноември е празник. Превърна се просто в дата за отразяване от медиите. Българите окупираха първите места в международни класации като най-големите нещастници. А страната ни е най-бедната в ЕС. Но все пак е в ЕС - световния клуб на богатите и напреднали страни.
Какво ни донесе промяната и 25-те години преход?
Свободата я има
- да пътуваш по цял свят,
- да критикуваш властта и да протестираш срещу нея,
- да правиш частен бизнес,
- да създадеш партия,
- да гледаш и слушаш много медии,
- да се обличаш и изглеждаш както искаш,
- изобщо да бъдеш различен във всякакъв аспект.
Но свободата има и икономически измерения.
Бедността я ограничава.
Слабата и неефективна държавна организация също.
Ако погледнем какво се случи с качеството на живот, равносметката е противоречива. Българите със среден доход през 1989 г. са можели да си купят
- повече хляб, картофи, мляко, яйца,
- приблизително същото количество сирене;
- по-малко месо, захар, домати и краставици, отколкото със среден доход сега.
Българинът обаче е свил разходите за храна, за сметка на на увеличените разходи за енергия, транспорт, съобщения и здравеопазване.
През изминалите 25 години след 10 ноември 1989 г. населението на страната намаля от 8 милиона 767 хиляди на 7 милиона 246 хиляди. За изминалия период броят на заетите лица в българската икономика намаля с 33% от 4 милиона 365 хиляди на 2 милиона 935 хиляди.
Намаляла е и покупателната способност на населението. Най-драстично е намалението по отношение на киселото и прясното мляко - с около 57%. По-достъпни за населението са станали краставиците, свинското и птичето место, малотрайните и трайните колбаси и захарта.
Измененията в покупателната способност са довели и до значителни промени в потреблението на българите. Потреблението на хляб намалява от 160,5 кг през 1989 г. на 97,8 кг през 2013 г. Увеличено е потреблението на ориз, зрял фасул, картофи и домати. Консумацията на прясно и кисело мляко е намаляла над два пъти. За разлика от това е увеличено потреблението на сирене. През периода близо два пъти намалява потреблението на свинско месо, консумацията на птиче месо се увеличава незначително. Намалено е потреблението на месни продукти, захар, яйца и млечни масла. Консумацията на безалкохолни напитки се е увеличила близо два пъти, а потреблението на спиртни напитки намалява.
Като цяло обаче делът на разходите за храна в общите разходи на домакинствата намалява от 38,1% през 1989 г. на 33,2%. Намалението на разходите за храна е за сметка на увеличените разходи за енергия, транспорт, съобщения и здравеопазване. Разходите за жилище и енергия за битови нужди са нараснали от 7,4% на 14,2%. Разходите за транспорт и съобщения се покачват от 7,3% на 11,1%. Разходите за здравеопазване нарастват от 2,2% на 5,2%. Разходите за спиртни и тютюневи изделия намаляват от 5,7% на 4,0%.
Социализмът произвеждаше дефицити на всякакви стоки - леща, боб, тоалетна хартия, дамски превръзки, дезодорант, кафе, банани, портокали, вносни битови уреди, обувки, платове, мебели. И ако емблематични за онова време бяха дългите опашки за банани и портокали по Нова година, днес можете да си ги купите без бой и лакти, както и всичко изброено по-горе.
Навремето имаше само няколко вида хляб - типов, добруджа и бял, два вида кисело мляко - краве и овче, два вида кашкавал - "Балкан" и "Витоша", четири вида салам - "Камчия", хамбургски, телешки и шпеков. Луканката и суджукът бяха кът. Но всички бяха истински. Както и чушките, доматите и цялата палитра зарзавати и плодове с автентичен български вкус.
Днес можете да си купите десетки разновидности на карловската и панагюрската луканки, салами, кренвирши, сирена, кашкавали от внос и наши. Но постоянно им броим Е-тата и недотам здравословните примеси от соя и растителни мазнини. Истинското българско сирене струва над 10 лв., кашкавалът - около 15 лв., хлябът с автентичен вкус - 3-4 лв.
Някога за жигула, или лада, както и за апартамент, цветен телевизор и прокарване на телефон се чакаше с години. Днес всеки може да си купи западна кола, но съотношението на новите към тези втора ръка е 1:10. Свободен е и пазарът на жилища. Има не само всякакви марки западни телевизори, но и компютри, мобилни телефони и бърз интернет.
По време на социализма имаше само един гигантски "мол" - ЦУМ. Днес във всички големи градове моловете са по няколко, а няколко чуждестранни търговски вериги се размножиха - "Лидл", "Карфур", "Метро", "Била" и т.н.
Преди 1989 г. пътуването зад граница, особено в западни страни, е било привилегия, сега границите ни са отворени и всеки може да замине закъдето си поиска. Това има и последици - за 25 г. милиони българи емигрираха зад граница, а останалите се стопиха заради отрицателния прираст. И ако през 1989 г. населението в страната е било близо 9 млн., сега е 7,2 млн.
Ако навремето работата беше гарантирана за всеки, днес безработицата е трайно явление. Богатите демонстрират открито, че са такива, а бедността и социалните неравенства са факт.
Преди 1989 г. средното и висшето образование, а също и здравеопазването бяха безплатни. Днес българинът доплаща за здравни услуги и за образование на децата си.
Преди 10 ноември ученици и студенти ходеха през лятото на бригади в консервни фабрики и АПК-та, днес студентите ходят на бригади в САЩ и Великобритания.
Билетчето за транспорт от 4 и 6 ст. преди 10 ноември, днес струва 1 лев, но има метро. Големите градове са задръстени от автомобили, за които паркингите не достигат.
Политиците днес спорят повече километри магистрали ли е построил Тодор Живков от правителствата след падането на режима. Но дупките и катастрофите по тях сякаш са повече, ако съдим по черните статистики в медиите всеки ден. Според анализатори не е построена нито една голяма значима обществена сграда освен “Арена Армеец” в столицата. За сметка на това бясното строителство на стотици бетонни хотели по морето погреба красотата на Българското Черноморие.
Режимът в българското училище е по-либерализиран откъм външен вид на учениците - ако преди гонеха момичетата за къси поли, а момчетата - за дълги коси, днес всеки може да ходи на училище, облечен както си иска.
Новото поколение често е обвинявано, че не чете и не се интересува от култура. Но колко от читалищата с богати библиотеки бяха закрити. Цените на книгите скочиха драстично, а билетите за театър и особено за кино - също. Преди 1989 г. у нас има 70 театъра, а сега - 37 държавни театъра и 10 на общинска издръжка. Според статистики тогава за година са били продавани 5,4 милиона билета. Статистиката за 2014 г. до септември е 965 983 зрители.
За този четвърт век от управлявана 45 години от една- единствена партия страна България се превърна в страна с над 200 политически формации.
Избори се провеждат по правило веднъж на 4 години, но напоследък “графикът” е стеснен. На практика всеки може да бъде избран във властта, докато преди 10 ноември кариерният път на един политик минаваше през дългогодишна вярност в структурите на БКП.
След четвърт век преход гледаме над 300 тв канала, а съветска телевизия, която беше задължителна в петък - сега само по личен избор.
Неизменни са единствено “По света и у нас” и “Лека нощ, деца"”. Тях гледаме всяка вечер десетилетия наред.
Източник: 24 часа 
