Парламентът прие оставката на кабинета Борисов

Народното събрание прие оставката на правителството на Бойко Борисов, която той подаде след като кандидатът на ГЕРБ за президент Цецка Цачева не успя да спечели вота на избирателите, предаде БГНЕС.

"За" оставката гласуваха 218 депутати, "против" нямаше, двама се въздържаха. Всички парламентарни групи подкрепиха оставката на Борисов, само двама депутати от ГЕРБ гласуваха с "въздържал се". Оставката бе подадена на 13 ноември вечерта, след като станаха ясни резултатите от изборите и официално депозирана в Народното събрание на следващия ден. Бойко Борисов е единственият в съвременната ни история, който два пъти става премиер на страната и два пъти подава оставка преди края на мандата.

Първият път това стана през февруари 2013 година след десетдневни безпрецедентни протести в цяла България, тръгнали заради цената на тока. Вторият път – Борисов сам заяви, че ако ГЕРБ „не бие” на изборите на първи тур, още вечерта подава оставка. На първи тур ГЕРБ не би, но заявката остана в сила още седмица, до 13-и ноември вечерта, когато Борисов призна поражението.

По време на двугодишното управление на Борисов в правителството бяха извършени следните смени: вътрешният министър Веселин Вучков бе сменен с Румяна Бъчварова; правосъдният министър Христо Иванов – Екатерина Захариева; министърът на образованието и науката Тодор Танев – с Меглена Кунева; вицепремиерът и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин – със Зорница Русинова. Борисов си тръгва, но дълговете остават Вторият кабинет на Борисов ще остане в историята с ударното теглене на заеми. Така в началото на 2015 г. правителството поиска одобрението на народните представители за тригодишен договор за дълг от 8 млрд. евро. Справката показва, че от 2011 г. държавният и държавно гарантиран дълг нараства от 12.8 млрд. лв. до почти 23 млрд. лв. през 2015 г. В Закона за държавния бюджет за 2016 г. е определен лимит за нов дълг през тази година в размер на 5.3 млрд. и от който 3.9 млрд. лв. от външни пазари. Остава открит въпросът дали с този увеличен дълг е финансирано нещо трайно, от което ще имат полза и следващите поколения. Експертите са единодушни, че тенденцията за нарастване на дълга остава. Същото се потвърждава и от данните за разходите за лихви по дълга. За 2016 г. разходите за лихви са в размер на 774 млн. лв.

След като парламентът гласува оставката на правителството, в Народното събрание могат да се върнат голяма част от министрите, включително и Борисов. Така дошлите на тяхно място кандидати от листите, ще се наложи да излязат. В парламента от ГЕРБ могат да се върнат като депутати: Бойко Борисов, Томислав Дончев, Румяна Бъчварова, Лиляна Павлова, Ивайло Московски, Вежди Рашидов, Владислав Горанов, Десислава Танева, Ивелина Василева. От Реформаторския блок могат да се върнат като депутати: Меглена Кунева, Николай Ненчев, Божидар Лукарски и Петър Москов. Със сигурност в парламента няма да се върнат: Николина Ангелкова, Екатерина Захариева, Теменужка Петкова, Зорница Русинова и Даниел Митов. /БГНЕС

 

Сподели новината:

Коментари