След присъединяването на България към Шенгенското пространство по въздух и вода от 1 януари 2025 г., се очакваше и реалното отваряне на нови сухопътни контролно-пропускателни пунктове. Един от най-ключовите – ГКПП „Рудозем – Ксанти“, продължава да бъде блокиран от гръцка страна въпреки договорени ангажименти между двете държави. Причината: Гърция все още не е завършила инфраструктурата от своята страна, но това не е единственият проблем.
България си изпълни задълженията
Пътят и съоръженията на българска територия са напълно изградени още през 2021 г. със средства по европейски програми. Граничният пункт е технически готов за експлоатация, с изградени терминали, инфраструктура и поддръжка от страна на МВР и „Гранична полиция“.
Освен това България изпълнява и друг ключов ангажимент – предоставяне на водни ресурси на Гърция, договорено именно в замяна на поетото отваряне на пункта. Въпреки това:
- Гръцката страна не позволява преминаване през пункта, като дори поставя метални заграждения, прегради и физическа охрана.
- Достъпът е ограничен дори и за пешеходци, като се докладват случаи на спиране с полиция.
Българските земеделци губят, докато Гърция полива с нашата вода
Парадоксът е още по-сериозен, когато се разгледа цената, която плаща българското земеделие за тази лоялност към договора:
- В Родопите и Източна Тракия десетки земеделски стопани имат наложена забрана за напояване на нивите си поради недостатъчни водни ресурси и изчерпани водоеми.
- В същото време Гърция ползва безпроблемно договорения обем българска вода за нуждите на селското си стопанство в Северна Гърция и Ксанти.
- Няма механизъм за компенсация или споделяне на загубите – българските фермери са оставени сами с последиците от липсата на достъп до напояване, в сезон на засушаване и повишени температури.
Противоречие с Шенгенските принципи
ГКПП „Рудозем – Ксанти“ трябваше да бъде символ на европейската свързаност и свободно движение. Вместо това, към момента той е:
- Физически блокиран с бетонни и метални съоръжения от гръцка страна;
- Функционално неработещ, въпреки че българската част е напълно завършена;
- Политически забавен, без реална реакция от страна на ЕС, въпреки че случаят представлява нарушение на духа и принципите на Шенген.
Призив за справедливост
Все по-остри стават гласовете на местни политици и евродепутати, които настояват:
- Европейската комисия да се намеси, тъй като се нарушава принципът за реципрочност и свободно движение;
- Гърция да завърши незабавно инфраструктурата и да отвори пункта, както е договорено;
- Българските земеделци да бъдат компенсирани или поне да получат равностойно право на напояване в сушави сезони.
Заключение
България е коректен партньор в двустранните споразумения. Гърция – не. Българската държава изпълнява ангажиментите си – включително предоставяне на ценен природен ресурс като водата – но вместо сътрудничество, получава затворена граница и икономически щети за собствения си аграрен сектор.
Докога ще продължи това несправедливо и неевропейско поведение?
Отговорът зависи не само от Гърция, но и от ангажираността на европейските институции и готовността на България ясно и категорично да защити интересите на своите граждани.
