Привилегия или натрапване?
(Когато свободата се превръща в шумен парад)
На хартия, “София прайд” се представя като шествие за равенство и толерантност. Но в действителност това, което столичани наблюдават всяка година, все повече прилича не на отстояване на права, а на натрапване на лични убеждения върху цялото общество.
В крайна сметка – никой не се интересува от сексуалната ориентация на когото и да било. Нито имаме нужда да я знаем, нито някой има правото да я демонстрира показно и гръмко по улиците на града. В личен план, всеки има свободата да бъде такъв, какъвто иска – това не подлежи на обсъждане. Но когато тази свобода прерасне в публична демонстрация, която блокира целия град, тогава вече не говорим за права, а за натрапване.
Парадоксално, в общественото пространство се създаде атмосфера, в която всеки, който не е „за“, автоматично е заклеймен като „омразен“, „ретрограден“ или „опасен“. Отричането на парада – дори в умерен, интелигентен или културен тон – не се приема. А онези, които шумно го подкрепят, получават медийна трибуна, бюджет, политическа защита и дори полицейски кордон.
Президентът Доналд Тръмп, в един от редките си коментари по тази тема, заяви, че подобни прояви в САЩ не водят до повече толерантност, а до повече разделение. И е прав – не се борим за приемане, когато го натрапваме, особено в страни, където традиционните ценности все още са важни.
А такива ценности не са измислени вчера. Всяка религия – независимо дали е християнство, ислям или юдаизъм – говори ясно: има два пола – мъж и жена. И точно върху тази фундаментална основа е изградена цялата социална структура, семейство, общество, култура. Пренебрегването ѝ под предлог за „разнообразие“ вече не е напредък, а разпад.
И така стигаме до логичния въпрос: на кого всъщност служат тези паради? Дали са нужни на обикновения гражданин – този, който иска просто да мине през центъра, да заведе детето си в парка или да отиде на работа? Или са нужни на малка група хора, които, вместо да търсят разбирателство, целят да налагат себе си за модел?
Накрая излиза, че в името на толерантността, нетолерантни остават всички, които имат различно мнение. Свободата се оказа с привилегии само за определени групи. А за останалите – мълчание и обходен маршрут.
