Всеки път, когато изляза извън България и видя пътищата в чужбина, си задавам един и същ въпрос: “Защо нашите пътища са в толкова лошо състояние?”. Може да звучи като клише, но наистина контрастът между българската инфраструктура и тази на другите държави е шокиращ. Както големите магистрали, така и малките селски пътища в България често са в състояние, което предизвиква недоумение и гняв. Дупките, липсата на маркировка, старите, разбити участъци – това е реалността на всеки български шофьор. И все пак, въпреки че всеки ден сме свидетели на това, продължаваме да търпим.
Защо нашите пътища са толкова зле?
Най-често срещаните оправдания са липса на средства, лошо управление на проектите или корупция. Това са фактори, които безспорно играят роля, но не обясняват напълно защо сме се примирили с такова лошо състояние на пътищата. През годините са направени множество обещания за ремонти и нови магистрали, но резултатите често са временно подобрение, последвано от нови проблеми. Пътищата у нас не само че не отговарят на съвременните стандарти, но и са опасни за шофьорите, пешеходците и велосипедистите.
Защо обаче това не се променя с по-бързи темпове? Отговорът може да се крие в пасивността на обществото ни. Проблемите с пътищата са просто един от многото симптоми на по-дълбок проблем – липсата на активна гражданска позиция и натиск върху институциите за решаване на тези въпроси.
Отражение на нашата пасивност
Пътищата не са само физическа инфраструктура – те са отражение на обществото, което ги използва. В много случаи състоянието на пътищата в една страна е показател за това какви са приоритетите и ценностите на обществото. Ако обществото е пасивно и не настоява за промени, резултатът е очевиден – лоша поддръжка, ниско качество на строителните работи и липса на адекватни мерки за сигурност.
В други държави, където гражданите настояват за качество и отговорност, пътищата са не само в добро състояние, но и поддържани с мисъл за бъдещето. Там шофьорите знаят, че ако има проблем, той ще бъде решен бързо и ефективно. В България обаче често приемаме ситуацията такава, каквато е, без да изискваме промяна.
Какво можем да направим?
Първата стъпка към решаването на този проблем е осъзнаването, че пътищата, по които караме, са отражение на нас самите. Те са отражение на това, което сме готови да приемем и търпим. Ако искаме по-добри пътища, трябва да бъдем по-активни като граждани – да настояваме за по-строг контрол върху строителството и поддръжката, да изискваме прозрачност при използването на публични средства и да държим отговорни институциите, които се занимават с този сектор.
Не става дума само за пътищата като инфраструктура, а за нашето отношение към собствената ни държава и средата, в която живеем. Пасивността води до деградация не само на пътищата, но и на обществото като цяло. Затова нека не приемаме некачествените пътища като неизбежна реалност.
——
Пътищата в България са ясен пример за това какво се случва, когато обществото търпи и не настоява за промени. Те са отражение на нашата пасивност и неспособност да настояваме за по-добри условия на живот. Ако искаме промяна, трябва да започнем с това да бъдем активни граждани, които изискват отговорност и качество от тези, които управляват ресурсите ни. Защото в крайна сметка, пътищата не са просто асфалт – те са нашето бъдеще.
