Тези редове няма да се харесат на мнозина. Особено на тези, които са фенове на общинския кмет и боготворят всяко негово действие... и бездействие, независимо какво е и къде е. Няма да се харесат и на тези, които нямат смелост да задават някои въпроси.
Бургас от доста време живее в странно медийно измерение. Най голямата новина за всички май е предстоящия фестивал "Включи града", организиран от общината и опитващ се да изхарчи едни европейски пари, чрез едни модерни работи. Всички се радват на светлинките пред сградата на кметството и изпадат в полудив захлас, от модерното съоръжение, досущ като в Европа.
Миналата неделя,обаче, съзряхме едни хора да питат на разорания площад "Св. Св. Кирил и Методий" какво става с църквата ни. Попитахме и ние. Да, за най- големия храм в града и областта, за четвъртия по големина в страната. Този, дето три години е затворен и разчитаме на Господ или съдбата / кой в каквото вярва / да не падне. Отговор не последва. Тишина. Само в едно печатно издание се дочу, че някаква комисия спешно се събрала, че едни 50 хил. лв. ще се дадат от бюджета и дотук. А въпросът кой и защо създаде ситуацията при която църквата се крепи на едното скеле, кой и с какви пари ще извърши ремонта и най- вече кога остана да виси в пространството.
Всъщност отговор май има. Изненадващо в петък видяхме първа копка на параклис в Морската градина. Някак си като извинение. Така, де ако храм срутиш, то поне параклис да изградиш.
Хубава първа копка се получи, хубаво слънчево време, владиката и той в строя, Гребенаров и Маджарова въоръжени с лопати, но един липсваше....Нямаше го кметът, който често обича да казва, че носи отговорността, но май в последно време му е натежала доста и предпочита да остане в сянката на кабинета си. Лесно е да си кмет в хубави времена, друго е когато времената са трудни и не всичко върви както на теб ти се иска... тогава се иска мъжество.
Утре е ден за прошка. И ако на някой тези редове не са му харесали нека да прости, но ние така мислим. 
Тези редове няма да се харесат на мнозина. Особено на тези, които са фенове на общинския кмет и боготворят всяко негово действие... и бездействие, независимо какво е и къде е. Няма да се харесат и на тези, които нямат смелост да задават някои въпроси.
Бургас от доста време живее в странно медийно измерение. Най голямата новина за всички май е предстоящия фестивал "Включи града", организиран от общината и опитващ се да изхарчи едни европейски пари, чрез едни модерни работи. Всички се радват на светлинките пред сградата на кметството и изпадат в полудив захлас, от модерното съоръжение, досущ като в Европа.
Миналата неделя,обаче, съзряхме едни хора да питат на разорания площад "Св. Св. Кирил и Методий" какво става с църквата ни. Попитахме и ние. Да, за най- големия храм в града и областта, за четвъртия по големина в страната. Този, дето три години е затворен и разчитаме на Господ или съдбата / кой в каквото вярва / да не падне. Отговор не последва. Тишина. Само в едно печатно издание се дочу, че някаква комисия спешно се събрала, че едни 50 хил. лв. ще се дадат от бюджета и дотук. А въпросът кой и защо създаде ситуацията при която църквата се крепи на едното скеле, кой и с какви пари ще извърши ремонта и най- вече кога остана да виси в пространството.
Всъщност отговор май има. Изненадващо в петък видяхме първа копка на параклис в Морската градина. Някак си като извинение. Така, де ако храм срутиш, то поне параклис да изградиш.
Хубава първа копка се получи, хубаво слънчево време, владиката и той в строя, Гребенаров и Маджарова въоръжени с лопати, но един липсваше....Нямаше го кметът, който често обича да казва, че носи отговорността, но май в последно време му е натежала доста и предпочита да остане в сянката на кабинета си. Лесно е да си кмет в хубави времена, друго е когато времената са трудни и не всичко върви както на теб ти се иска... тогава се иска мъжество.
Утре е ден за прошка. И ако на някой тези редове не са му харесали нека да прости, но ние така мислим. 
