(Коментар за „специалистите по всичко“)
В България бедствие ли стане — от нищото никнат армии от „експерти“. Вчера човекът беше анализатор на НАТО, днес е хидролог, утре геодезист, вдругиден строителен инженер, а в неделя — политик в ефир. Снимки, селфита, диаграми от интернет и много самочувствие. Резултатът: шум без решение.
Истината е проста: когато се случи голяма беля, трябват хора, които знаят какво правят — инженери, хидролози, проектанти, хора с измервания, планове и отговорност. Не фейсбук-панел и не телевизионни „панелисти“, които четат заглавия и раздават присъди. От „разбирам от всичко“ до „нося отговорност“ има цяла пропаст.
Случаят в Елените е учебник. Вместо реална работа по терен, проверки, план за почистване и възстановяване, гледаме как „коментатори“ очертават на карта със стрелки кой бил виновен. Никой не брои водосбори, никой не чисти канали, никой не поема конкретна задача и срок. Само лозунги и обвинения. Междувременно хората губят бизнес, работа и домове.
Тази всезнайковщина има цена. Първо — отлага решенията. Второ — размива вината. Трето — подсигурява алиби на институции, които са спали по веригата. И най-лошото: убива уважението към реалните специалисти. Защото, когато всеки е „експерт“, истинският експерт звучи като още едно мнение онлайн.
Какво трябва да се случи?
1. Тишина за 24 часа — работа, не шоу.
2. Публичен щаб с имената на отговорните инженери и задачите им по дни.
3. Данни, не мнения: измервания, снимки от огледи, план-график.
4. Една говорителска уста на ден — кратко, ясно, проверимо.
5. После — отчет: какво е свършено, кой закъсня, кой поема отговорност.
Време е да спрем да играем „професори по всичко“. България не страда от липса на мнение. Страда от липса на дисциплина, ред и носене на отговорност. Коментарите не чистят дерета и не подпират мостове. Хората — да. И специалистите — също. Но истинските.
