Има плавания, които се измерват в морски мили. Има и такива, които се измерват в характер, воля и човешки дух.
След месеци сред океана, след битки с щормове, шквалове, огромни вълни и самота, българският ветроходец Павлин Надворни официално обяви края на своето изключително плаване. На 29 май той публикува емоционално послание, с което благодари на всички хора, помогнали неговата яхта „Еспресо Мартини“ да се завърне благополучно у дома.
На 27 май яхтата беше посрещната тържествено във Варна. Десетки лодки и яхти образуваха почетна флотилия, която съпроводи „Еспресо“ в последните мили към пристанището. На кея го очакваха стотици хора, приятели, близки, представители на институции и любители на морето.
„Еспресо е швартована на Морска гара и най-после почива в безопасност. Моето второ момиче даде най-доброто от себе си и не трепна пред щормове, шквалове, косатки и вълни, както и търпеливо понесе всички грешки на своя шкипер“, написа Надворни.
Думите му показват не само радостта от успешния финал, но и цената на подобно начинание. Зад всяко велико плаване стои огромна подготовка, безкрайни часове работа, финансови ограничения, безсънни нощи и постоянна борба със съмненията.
Павлин не пропуска да отбележи хората, без които това приключение едва ли би било възможно. На първо място е неговото семейство, което понася всички тревоги, напрежение и лишения по време на подготовката и самото плаване.
„Издържаха всичко стоически и бяха моя фар и безопасно пристанище, с нетрепващата си вяра в мен и Еспресо до самия край на този дълъг път.“
Специална благодарност той отправя и към своя брегови екип. Хората, които остават извън светлината на прожекторите, но са били на разположение денонощно при всяка възникнала трудност. Именно тяхното присъствие е давало сигурност, когато океанът е поставял поредното изпитание.
Надворни отделя място и за десетките приятели, българи и чужденци, които е срещнал по маршрута си. Хора от Нова Зеландия, мореплаватели, семейства и доброволци, които са му помогнали в трудни моменти и са оставили своя отпечатък в едно приключение, което отдавна е надхвърлило рамките на обикновено ветроходно плаване.
Особено емоционален е разказът му за самото завръщане във Варна.
„Флотилията яхти и лодки, съпровождаща Еспресо в последните мили до пристанището, докара сълзи в очите ми и трябваше да стискам здраво зъби, за да не се разплача от щастие.“
Той благодари на Община Варна, Военноморските сили, Морската гимназия и Представителния духов оркестър на ВМС за организацията на посрещането, както и на всички хора, които са отделили от времето си, за да бъдат на кея в този исторически момент.
Любопитен детайл е, че завръщането на българския ветроходец е отразено и от Федерацията по ветроходство на Румъния, което показва международния интерес към експедицията.
В своето обръщение Павлин Надворни напомня нещо важно. Че подобни експедиции никога не са дело само на един човек.
„Успешното реализиране на едно такова плаване не е дело само на един човек и една лодка, както изглежда на пръв поглед. Всъщност, това е огромно начинание, зад което стоят много хора, фирми и организации.“
След завръщането предстои яхтата да бъде извадена на сушата, за да започне ремонтът на пораженията, нанесени от океана. Предстои и адаптация към живота на брега след дългите месеци насаме с морето.
„Затваряме тази глава от книгата с надеждата, че скоро ще има други поводи да се срещнем отново тук.“
Така приключва едно плаване, което ще остане сред най-запомнящите се български морски истории. История за упоритост, саможертва, приятелство и любов към морето. История, която показа, че когато човек има мечта и воля да я следва докрай, дори океанът не е пречка.
Пълният текст на обръщението на Павлин Надворни:
„Нашето плаване завърши. Еспресо е швартована на Морска гара и най-после почива в безопасност…
(Тук можеш да публикуваш без редакция целия оригинален текст на Павлин Надворни, който е публикувал на своята страница на 29 май 2026 г.)
“
