Когато фактите вече нямат значение
Преди години човек можеше да седне на маса с хора с различни убеждения и да спори. Спореше се за факти, за аргументи, за доказателства. Накрая някой можеше да се окаже прав, друг да сгреши, трети да промени мнението си. Това беше нормално. Днес все по-често наблюдаваме нещо съвсем различно. Не спор между различни гледни точки, а война срещу самата реалност.
Случаят около Олег Невзоров е поредният пример. В продължение на години той е представян като украински бизнесмен от Одеса, участник в украинския политически живот, кандидат за кмет на украински град, човек, разследван от украинските власти и санкциониран от украинската съдебна система. Това са публично известни факти. Те не са плод на нечие мнение. Те съществуват независимо дали някой ги харесва или не.
И въпреки това, в момента в който общественият разказ започна да изпитва неудобство от тези факти, се появи ново обяснение. Невзоров внезапно се превърна в "руска копейка", в "човек на Кремъл", в поредното доказателство за руско влияние. Без нови доказателства. Без ново разследване. Без сериозни аргументи. Само с една подмяна на етикета.
По-интересна от самата история е реакцията на част от обществото. Огромен брой хора приеха новата версия моментално. Без колебание. Без въпроси. Без дори да забележат противоречието. Вчера един човек е украинец. Днес е руски агент. Утре може да бъде нещо трето. Няма значение. Важното е историята да съвпада с предварително избраната идеологическа схема.
Тук вече не говорим за политика. Говорим за психология. За явлението, при което човек престава да търси истината и започва да търси единствено потвърждение на собствените си убеждения. Ако фактите подкрепят тезата му, те са важни. Ако ѝ противоречат, те трябва да бъдат игнорирани, обяснени или направо изтрити.
Така постепенно обществото попада в опасна зона, в която обективната реалност започва да губи значение. Няма значение какво е станало. Няма значение кой какъв е. Няма значение какви документи съществуват. Има значение единствено дали информацията обслужва правилния политически лагер.
В подобна среда всеки неудобен факт се превръща във враг. Всеки въпрос става подозрителен. Всяко съмнение се приема като предателство. Хората престават да мислят критично и започват да реагират рефлекторно. Достатъчно е някой да посочи поредния виновник и тълпата вече е готова с присъдата.
Най-тъжното е, че това не е проблем само на една политическа група. Същият механизъм работи навсякъде. Ляво, дясно, либерали, консерватори, русофили, русофоби. Когато идеологията стане по-важна от фактите, резултатът винаги е един и същ. Хората започват да вярват не на това, което виждат, а на това, което искат да виждат.
Историята показва, че обществата не се сриват тогава, когато хората имат различни мнения. Те се сриват тогава, когато престанат да признават съществуването на факти. Когато бялото може да бъде обявено за черно според политическата необходимост. Когато вчерашната истина стане днешна лъжа само защото така изисква моментният разказ.
Тогава вече не говорим за информирано общество. Говорим за общество, което е загубило способността си да различава реалността от пропагандата. А това е далеч по-опасно от всеки политически спор, който можем да си представим.
