Сезонната забрана за риболов в страната има една основна цел – да осигури на рибата възможност да се размножи спокойно и да се възстановят естествените ѝ популации. В теорията това звучи разумно. Но на практика – бракониерството продължава да вилнее, а държавният контрол често изглежда в ролята на безучастен наблюдател.
Необходими са ежедневни, активни и целенасочени проверки на всички големи водоеми в страната, особено по време на забранителния период. Това включва язовири като Жребчево, Тича, Искър, Копринка, Студен кладенец, Вая, Мандра, Огоста и др., които са с доказано добра популация и където незаконният улов носи най-сериозни щети.
Контролът „по сигнал“ не е контрол, а реактивно администриране на бракониерството – едно изчакване някой гражданин да се натъкне на мрежи, след което евентуално се предприемат действия. Вместо това е нужно:
- Ежедневно присъствие на лодки на водата, особено в ранните часове на деня и по тъмно – когато бракониерите са най-активни;
- Приоритетен надзор над най-големите и стратегически важни язовири;
- Публични и бързи санкции, които да изпращат категорично послание;
- По-добра координация с доброволци, риболовни сдружения и местните общности.
Случаят от преди дни в езерото Мандра, където бяха заловени бракониери с мрежи в самия резерват (повече
тук) , е поредното доказателство, че нарушителите не се притесняват – защото знаят, че шансовете да бъдат хванати са минимални. Ако Язовирната агенция и другите отговорни институции не възприемат системния подход – ежедневен контрол, видимо присъствие, конкретни действия – тези сигнали ще се повтарят всяка година.
Природата има нужда от защита не на думи, а с постоянни действия. Рибата се размножава сега – точно в този момент. Или я пазим активно, или я губим безвъзвратно.
