Включване на нови инсталации и по-малко безплатни квоти за промишлените компании ще бележат участието на България в следващия етап на европейската въглеродна търговия. Между 2013 и 2020 г. бизнесът трябва да положи допълнителни усилия за намаляване на вредното си въздействие върху атмосферата.
Това показва новият списък с българските инсталации в Европейската схема за търговия с емисии (ЕСТЕ). Документът трябваше да бъде представен в Европейската комисия до 30 септември 2011 г., но се забави и беше одобрен от Министерския съвет едва в сряда.
На пазар за въздух
Схемата покрива емисиите на въглероден диоксид от над 11 000 индустриални и енергийни мощности в Европейския съюз от 2008 г. до края на 2012 г. (т. нар. втора фаза), а от 1 януари 2012 г. са включени и емисиите от всички граждански полети от и до летища в общността. Идеята е емисионните разрешителни (квоти), раздавани досега безплатно, постепенно да намаляват, като така принудят компаниите или да "позеленеят", или да купят недостигащите им количества от въглеродния пазар. Прогнозите на Европейската комисия са до 2020 г. емисиите да намалеят с 21% спрямо нивата от 2005 г.
Изчисления на Reuters обаче показват, че в последната година квотите са загубили около 60% от стойността си, а това отслабва стимулите за по-ниски емисии. В момента на международната борса ICE 1 европейска квота, която дава право за изпускане на 1 тон CO2, се търгува за 6.50 – 7 евро, което е близо до рекордното дъно, ударено преди седмици. По-рано Брюксел очакваше цените да се движат между 15 и 20 евро на тон.
Нови играчи у нас
От догодина обхватът на ЕСТЕ се разширява. Така в схемата ще попаднат и българските инсталации на химическата "Солвей Соди", сочи списъкът на правителството. Според предварителните данни в него дружеството ще разполага с малко над 1 млн. квоти годишно между 2013 и 2020 г. На гълъбовския завод за гипсокартон на "Кнауф България" първоначално ще бъдат дадени 26 000 разрешителни годишно, които постепенно ще спадат до около 10 000.
Квоти за нови производствени мощности ще получат още гипсовото дружество "Техногипс", производителят на плочки "Керос България", химическата "Полисан" и "Бургаски захарен завод". Производителите на зеленчуци "Мелги", "Гимел" и "В и ВГД Оранжерии Петрич" също са в списъка с нови обекти и ще участват емисионната схема. Документът предвижда безплатните въглеродни активи за дружествата да намалеят значително до края на десетилетието, като в някои случаи става дума за двоен спад.
Скосяване на тавана
Плановете на Брюксел са през 2013 г. инсталациите в ЕСТЕ да получат 2.04 млрд. безплатни квоти. Всяка следваща година този праг ще се снижава с 37.4 млн. разрешителни или 1.74% от средногодишното количество, издадено от 27-те държави членки във втората фаза на търговията.
Таванът на въглеродните емисии, отвъд който изпускането им става платено, ще бъде свален и за досегашните инсталации от България. Например рафинерията "Лукойл Нефтохим Бургас", която е най-големият получател на квоти извън топлоелектрическите централи, досега е разполагала средно с 2.5 млн. безплатни разрешителни годишно съгласно националния план за разпределение на квоти (2008-2012 г.), а от 1 януари ще има само 1.49 млн. годишно до 2020 г.
Подобна ще е тенденцията и в другите индустриални отрасли. От средно 1.581 млн. годишно въглеродните активи, дадени без заплащане на "Девня-цимент", ще спаднат на 1.13 млн. годишно. От следващата година металургичното дружество "Стомана индъстри" ще се "радва" на само 137 000 квоти годишно вместо досегашните близо 205 000 във втората фаза на ЕСТЕ.
В списъка не са посочени данни за безплатни квоти за електроцентрали, тъй като според европейските правила в третия етап на схемата енергийният сектор в ЕС ще купува чрез търгове цялото количество квоти. Временно изключение (дерогация) може да се направи за някои от новите държави членки, които са силно зависими от въглища и други изкопаеми горива. България най-вероятно ще получи разрешение от ЕК за дерогация и още известно време ще продължи да използва безплатни квоти. 
Включване на нови инсталации и по-малко безплатни квоти за промишлените компании ще бележат участието на България в следващия етап на европейската въглеродна търговия. Между 2013 и 2020 г. бизнесът трябва да положи допълнителни усилия за намаляване на вредното си въздействие върху атмосферата.
Това показва новият списък с българските инсталации в Европейската схема за търговия с емисии (ЕСТЕ). Документът трябваше да бъде представен в Европейската комисия до 30 септември 2011 г., но се забави и беше одобрен от Министерския съвет едва в сряда.
На пазар за въздух
Схемата покрива емисиите на въглероден диоксид от над 11 000 индустриални и енергийни мощности в Европейския съюз от 2008 г. до края на 2012 г. (т. нар. втора фаза), а от 1 януари 2012 г. са включени и емисиите от всички граждански полети от и до летища в общността. Идеята е емисионните разрешителни (квоти), раздавани досега безплатно, постепенно да намаляват, като така принудят компаниите или да "позеленеят", или да купят недостигащите им количества от въглеродния пазар. Прогнозите на Европейската комисия са до 2020 г. емисиите да намалеят с 21% спрямо нивата от 2005 г.
Изчисления на Reuters обаче показват, че в последната година квотите са загубили около 60% от стойността си, а това отслабва стимулите за по-ниски емисии. В момента на международната борса ICE 1 европейска квота, която дава право за изпускане на 1 тон CO2, се търгува за 6.50 – 7 евро, което е близо до рекордното дъно, ударено преди седмици. По-рано Брюксел очакваше цените да се движат между 15 и 20 евро на тон.
Нови играчи у нас
От догодина обхватът на ЕСТЕ се разширява. Така в схемата ще попаднат и българските инсталации на химическата "Солвей Соди", сочи списъкът на правителството. Според предварителните данни в него дружеството ще разполага с малко над 1 млн. квоти годишно между 2013 и 2020 г. На гълъбовския завод за гипсокартон на "Кнауф България" първоначално ще бъдат дадени 26 000 разрешителни годишно, които постепенно ще спадат до около 10 000.
Квоти за нови производствени мощности ще получат още гипсовото дружество "Техногипс", производителят на плочки "Керос България", химическата "Полисан" и "Бургаски захарен завод". Производителите на зеленчуци "Мелги", "Гимел" и "В и ВГД Оранжерии Петрич" също са в списъка с нови обекти и ще участват емисионната схема. Документът предвижда безплатните въглеродни активи за дружествата да намалеят значително до края на десетилетието, като в някои случаи става дума за двоен спад.
Скосяване на тавана
Плановете на Брюксел са през 2013 г. инсталациите в ЕСТЕ да получат 2.04 млрд. безплатни квоти. Всяка следваща година този праг ще се снижава с 37.4 млн. разрешителни или 1.74% от средногодишното количество, издадено от 27-те държави членки във втората фаза на търговията.
Таванът на въглеродните емисии, отвъд който изпускането им става платено, ще бъде свален и за досегашните инсталации от България. Например рафинерията "Лукойл Нефтохим Бургас", която е най-големият получател на квоти извън топлоелектрическите централи, досега е разполагала средно с 2.5 млн. безплатни разрешителни годишно съгласно националния план за разпределение на квоти (2008-2012 г.), а от 1 януари ще има само 1.49 млн. годишно до 2020 г.
Подобна ще е тенденцията и в другите индустриални отрасли. От средно 1.581 млн. годишно въглеродните активи, дадени без заплащане на "Девня-цимент", ще спаднат на 1.13 млн. годишно. От следващата година металургичното дружество "Стомана индъстри" ще се "радва" на само 137 000 квоти годишно вместо досегашните близо 205 000 във втората фаза на ЕСТЕ.
В списъка не са посочени данни за безплатни квоти за електроцентрали, тъй като според европейските правила в третия етап на схемата енергийният сектор в ЕС ще купува чрез търгове цялото количество квоти. Временно изключение (дерогация) може да се направи за някои от новите държави членки, които са силно зависими от въглища и други изкопаеми горива. България най-вероятно ще получи разрешение от ЕК за дерогация и още известно време ще продължи да използва безплатни квоти. 
