Новата перла на Черноморец Юсуф Уатара подчерта, че се чувства щастлив в Бургас. Нещо повече – вече обича града и начина, по който се работи в своя клуб.
„Опознах града и като страна ми харесва. Мога да кажа, че вече обичам града и начина, по който се работи в този клуб”, каза 24-годишният нападател от Буркина Фасо, който дойде от френския Ним, където е прекарал последната година преди да дойде в Бургас. Преди това той е бил 2 години в Португалия.
Вчера Уатара донесе победата на „акулите” над Пирин (Гоце Делчев). Той вкара единствения гол в южния град и днес бе поканен в актуално студио "Дерби".
„Досега действително бях играл в отбори, които добре боравят с топката. Но след като изиграх няколко мача и видях нивото на футбола при вас, мога да кажа, че тук футболът е на доста добро ниво. Бях възхитен от някои отбори”, сподели привлеченият през лятото от Димитър Димитров-Херо нападател.
„Започнахме много лошо”, призна чернокожият футболист. „Но независимо от злините, които ни застигнаха, започнахме да работим сериозно и когато имахме трудни моменти и губехме, си казвахме, че трябва да ги преодолеем, и бяхме готови да направим всичко възможно, но все пак на нас ни трябваше време и както виждате, вече започнахме да побеждаваме.”
„Вече се адаптирах към българския футбол и терените в България. Но в началото играех по крилото, не в центъра. Отборът трябваше да се осъзнае и да достигне своето ниво. Тъй като вече вярваме, че можем да имаме успехи, мисля, че ни чака светло бъдеще.”
„Имам договор за 3 години и съм много щастлив в този отбор. Ще направя всичко възможно, за да впечатля, за да мога да помогна на отбора си. Ако нещо друго излезе, ще преценяваме кое е по-добро, но засега съм тук.”
„С голямо удоволствие играя в този отбор, но всички трябва да обединим усилията си, за да може да се представяме добре в шампионата.”
Той направи любопитно изказване във връзка с напускането на най-добрите играчи на Черноморец, каквито бяха Анисе и Жужу.
„Не трябва да запълваме чужди дупки и чужди места. Смятам, че новите трябва да покажем нещо по-добро от предишните.”
Уатара вече е работил с невъздържан треньор, какъвто е Херо.
„Работих с друг треньор, който също беше толкова експанзивен. Но това е хубаво, че той е такъв, защото той има един дух за победа. Той търси винаги да играем много по-добре и да направим най-доброто, което може да дадем. Но след мача той се успокоява винаги и започваме да се шегуваме с някои негови прояви със самия него. Но аз смятам, че всички го уважават и това е добре.”
„Това, което виждам, е, че няма голяма разлика между съдийството там (в чужбина) и тук. Ние сме актьорите и не можем да кажем дали режисьорът добре режисира един мач и смятам, че вашите арбитри добре си познават работата.”
Накрая той реши да разкаже повече за себе си: „Млад играч съм. Идвам от футболната школа, която е организирана от нашата федерация в Буркина Фасо. Играхме последните години във Франция. Бях много доволен от това, че в тази школа играхме за Купата на Африка като национален младежки отбор. И там имаше едни агенти. От Португалия дойде един агент и ме взе, и играх в Униао Лейрия. Неприятното беше, че Лейрия не заплати сумата на моята федерация. След Португалия отидох в Ним и последната година играх там.”