В навечерието на обявяването на Нобеловата награда за мир на 10 октомври 2025 г., президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че би било „голяма обида за нашата страна“, ако не получи отличието. Изказването е направено на среща пред стотици висши американски военни офицери. Цитираме го буквално от кадри и международни репортажи:
„Ще получим ли Нобеловата награда? Абсолютно не. Ще я дадат на някой, който не е направил никакво, ама никакво нещо. (…) Ще е голяма обида за нашата държава. Аз не я искам за себе си — искам страната да я получи.“
Заявлението идва ден след като Тръмп промотира нов план за прекратяване на войната в Газа, за който твърди, че има подкрепа от Израел и част от арабските и мюсюлманските държави. По собствените му думи, ако този план проработи, това ще бъде „осмият“ конфликт, който администрацията му е „решила“ в последните месеци — аргумент, с който обосновава претенцията си за Нобел.
Какво всъщност каза и защо сега
- Думите са публични и широко цитирани от водещи международни медии (AFP/NDTV, Le Monde, NZ Herald). Контекстът е вътрешна среща с генерали, в която Тръмп подчертава, че Нобелът „по навик“ отива при други, независимо от реални заслуги според него.
- Таймингът е целенасочен: обявяването на Нобела за мир е след седмица, а Белият дом активно промотира новия „мирен план за Газа“. Това е ясна опитна кампания за рамкиране на международната тема през призмата на собствената външна политика.
Какво означава това политически
- Вътрешнополитически сигнал към избирателите: Тръмп поставя САЩ като „заслужилия субект“ зад евентуален Нобел — риторика, която мобилизира база, без да зависи от реалния изход.
- Външнополитически натиск: чрез публично свързване на „мирния план“ с Нобела се търси легитимация и ускорен отклик от ключови играчи (Израел, Палестинска администрация, посредници като Катар и Египет).
- Очакван контра-ефект: Нобеловият комитет традиционно е алергичен към директен натиск. Исторически, демонстративни заявки рядко помагат; по-скоро повишават скепсиса на журито и публиката. (Извод по аналогия; самият комитет не коментира номинации публично.)
Какво следим оттук нататък
- Реална съдържателна реакция на Хамас и посредниците по плана за Газа;
- Дали Израел и вътрешната му коалиционна политика ще приемат условия, които имат смисъл извън пресконференциите;
- Официалното решение на Нобеловия комитет на 10 октомври 2025 г. и мотивите към него.
Източници: репортажи с цитати и видео от момента и последващи обобщения в международни медии.
