14-годишен българин стана шампион на Канада по вдигане на тежести при юношите, съобщи вестник "Български хоризонти".
Николай Александров, син на трикратния световен и трикратен европейски шампион в този спорт и бронзов медалист от Олимпиадата в Сеул 1988 Александър Върбанов, грабна златния медал в категорията до 56 килограма.
Успехът на младия талант е двоен. Той не само спечели приза на национално ниво, но и успя да счупи провинциалните рекорди на Онтарио по вдигане на тежести. И то не при юношите, а при мъжете. А това са рекорди, които от 21 години не са били подобрявани.
Александров успя да изхвърли 87 кг и да изтласка 110 кг. Предишните рекорди на Онтарио бяга съответно 85 кг и 107 кг. С тези резултати той вече покрива нормативите за мъже, които са над 20-годишни.
Така българинът се класира за канадското първенство за мъже и жени, което ще се състои през май в Саскатуун. Преди това обачие младият талант трябва да влезе в мъжкия отбор на Онтарио, тъй като на този етап той се готви с юношеския.
Николай Александров тренира от около 3,5 години в школата на баща си "Varbanov School of Weghtlifting" в Торонто. Състезава се от около 18 месеца, като това е първият му национален турнир.
"Ники има основата, тя идва от баща му. А това, което баща му е постигнал, е благодарение на тренировките на Иван Абаджиев.
"Нямаше съмнения, че Ники ще се справи добре. В много отношения той е по-зрял от нас, възрастните. Има страхотна психика. Точно в моментите на най-голямо напрежение той успява да се мобилизира, да изключи всякакви външни дразнители и да вложи максималното в спорта. На всяко състезание от шест опита той прави шест сполучливи. И обикновено последните му опити във всяко движение са негови лични рекорди", казва с гордост майка му Ирина.
Тя признава, че спортът отнема част от детството на сина й, от времето за игри и забавления с приятели.
"Неговите връстници и съученици се събират в "Макдоналдс", ходят на кино, а той вдига железа в залата", обяснява майката. Но добавя, че в същото време синът й изпитва страхотно вътрешно удовлетворение от това, което прави.
"Родителите ми много ми помагат в живота. Особено много съм щастлив, че такъв човек като баща ми ми е треньор. Кое друго дете има баща, който три пъти да е световен шампион", казва не без гордост и самият Николай.
Макар и само на 14 години, той си дава сметка, че спортът е до време и не е приоритетът му за в бъдеще.
От миналата година Ники стои твърдо зад идеята да стане сърдечно-съдов хирург и заляга усилено над учебниците по обществени науки и математика.
Източници: Днес.БГ, Гласувам за България” и „Български хоризонти".