Подписът под освобождаването на директора на Българската национална филмотека не е на действащ реформатор, а на Мариян Бачев – министър на културата в оставка. Този детайл е решаващ. Той превръща иначе представяното като „административно решение“ действие в политически акт със съмнителна легитимност и още по-съмнителни мотиви.
Антония Ковачева, директор на институцията от 2013 г., не е временна фигура, нито партийно назначение. Тя е професионалист с над четири десетилетия опит в системата на филмовото наследство, преминала през всички експертни нива и утвърдена като международно разпознаваемо име в киноархивистиката. Под нейно ръководство филмотеката работи в условия на хронично недофинансиране, но запазва функционалност, международни партньорства и участие в дългосрочни проекти, включително такива с европейско финансиране.
Именно в този момент, без публични мотиви и без обявен конкурс, министър в оставка подписва заповед за освобождаването ѝ. Официално подхвърляният аргумент за пенсионна възраст не издържа на елементарна проверка – законът не забранява заемането на длъжност след пенсиониране, а в културния сектор подобна практика е често срещана, когато има нужда от експертиза и приемственост. Когато обаче пенсионната възраст се вади избирателно, обикновено става дума не за принцип, а за претекст.
Реакцията на служителите беше незабавна и крайна – открито писмо, остри позиции и дори барикадиране в сградата на институцията. Паралелно с това беше стартирана петиция, подписана за по-малко от 24 часа от стотици представители на целия културен сектор. Публичният регистър на подписалите ясно показва, че това не е вътрешен конфликт или „група недоволни“, а масово професионално несъгласие с начина, по който се взима решението.
Ключовият проблем обаче остава извън емоциите. Министър в оставка няма политическия и моралния мандат да прави дългосрочни кадрови промени в институции със стратегическо значение. В нормална държава подобни решения се замразяват до идването на ново управление или се провеждат чрез прозрачен конкурс. В България, за пореден път, се действа на тъмно и в последния момент – точно когато общественото внимание е разсеяно, а отговорността размита.
Българската национална филмотека не е просто административна структура. Тя е архивът на националната памет на българското кино, институция с международни ангажименти и крехка инфраструктура, която не търпи политически експерименти. Всяка внезапна смяна на ръководството ѝ застрашава текущи проекти, договори и доверие, градени с години.
Затова този случай не е „кадрова рокада“. Това е симптом. Симптом за начина, по който властта у нас третира културата – като територия за овладяване в последния момент, а не като сектор, изискващ експертност, приемственост и уважение. Докато от Министерството на културата липсват ясни и публични обяснения, въпросът остава открит: кой има интерес министър в оставка да разчиства ръководството на национална културна институция – и каква цена ще плати културата за това.
