Стоян Демирев Грозев е роден през 1972 г. в гр. Бургас. Магистър е по „Стопанско управление”, „Администрация и управление в публичния сектор” и бакалавър по „Туризъм”. Притежава сериозен професионален опит в сферата на туризма, жилищното и промишлено строителство в страната и извън нея. В последните 3 години води активни мероприятия относно борбата с мръсния въздух. Един от учредителите на НПО „Обединени Български Региони - обединение на общините в България за борба с екологични проблеми”. Член на ИК за пряка демокрация, целящ въвеждането на райони и пряко избираеми районни кметове в Бургас. Кандидат за общински съветник в листата на „Движение България на гражданите”.
-Г-н Грозев, много бургазлии свързват Вашето име с протестите срещу мръсния въздух в Бургас и редицата инициативи, които имат за цел да дишаме по-чист въздух. Защо години наред местната власт отказва да се справи с този проблем и има ли тя нужните инструменти за влияние върху този пагубен процес?
-Може да прозвучи малко нескромно, но малкото нещата, които се предприеха в последно време от управлението в посока подобряване качеството на атмосферния въздух /КАВ/ в Бургас, бяха вследствие на обединението и непримиримостта на група хора от Бургас, които вярват, че чистият въздух е основно тяхно право. След създаване, преди около 3 години, на ИК за Борба с мръсния въздух бяха организирани и проведени редица инициативи, обезпечени единствено с времето и личните средства на хората, участващи в тях. Сред инициативите бяха и протестите срещу мръсния въздух. На първия от тях бяха поставени различни искания към контролиращите органи, които така и не срещнаха подкрепа в по-голямата си част, а на следващия вече имаше само едно единствено искане – хората, живеещи в Община Бургас, да дишат чист въздух. Как и с какви средства ще бъде постигнато това - е задача на управлението и контролните органи, на които им плащат същите тези граждани. Разочарование имаше сред хората, участващи в протестите, от неглижирането на недоволството им от страна на местното управление. И докато по време на протеста на ромите за спряната вода в кв. Победа кметът г-н Николов се срещна с тях, то по време на протестите срещу мръсния въздух, хората не бяха удостоени с подобно внимание.
Други инициативи на ИК бяха „осиновяване” на станции за измерване на ФПЧ и включването им в глобалната онлайн мрежа на Фондация КОД, провеждането на подписки с цел местен референдум, свързан с въпроси, касаещи подобряването на КАВ. Вследствие на тези подписки „Движение България на гражданите” и ИК организираха кръгла маса сред общинските съветници от всички политически сили в ОбС-Бургас. Лично аз не си спомням в ОбС-Бургас да е имало разгорещени дебати относно въздуха в града друг път. Проблемът беше поставен на масата и за него започна да се говори, което аз отчитам като успех, защото години наред тази тема беше избягвана. Колкото до това защо години наред местната власт отказва да се справи с този проблем, е най-добре да питате тях.
-В предизборните си цели залагате предимно екологични мерки. Ваше интересно предложение е 2 % от бюджета на община Бургас да бъде изцяло за екология. Реално постижимо ли е?
-Разбира се, че е реално постижимо. Бюджетът на община Бургас е около 270 милиона на година. 2 % са малко над 5 милиона лева, които съм убеден, че община като Бургас може да си позволи да инвестира в здравето на хората, чрез различни мероприятия, свързани с подобряване на първо място на КАВ. Представете си, че всяка година над 5 милиона лева реално се инвестират в съоръжения и инициативи за подобряване на екологията. Аз съм сигурен, че ако това стане факт, Бургас ще бъде пример за екологичен град в България. Бургас е водещ в статистиката за най-голям процент на алергични и респираторни заболявания. За това основна роля има замърсяването с фини прахови частици /ФПЧ/. Това е проблем на всички големи градове, но това не означава, че трябва да се примиряваме и да не се планират мероприятия с цел намаляване на техните нива.
-Възможно ли е чисто законово Община Бургас да въведе по-ниски прагове като допустими стойности на замърсяване?
-Не съм юрист, но през последните 3 години изчетохме с моите колеги от ИК много разпоредби и закони, свързани с екологията. В Закона за чистотата на атмосферния въздух в чл. 9 ал. (5) се казва, че в зависимост от условията на територията на дадена община могат да бъдат определени по-строги норми за допустими емисии за обекти и дейности в определени общини, райони или селищни образувания от тези, утвърдени с наредбите по ал. 1 и чл. 9а - 9в. А ал. (6) указва и механизмът, по който това може да стане. Нормите по ал. 5 се определят въз основа на мотивирано предложение на кмета на общината до министъра на околната среда и водите, одобрено с решение на Общинския съвет. Така че това не е химера, и стига да има желание и воля, може да бъде осъществено.
-Във Ваши изказванията често изтъквате, че би било добра практика, ако граждани и НПО-та се включват активно в работата на Комисията по екология към Общински съвет, но искате те да са с право на глас при вземане на решения. Ако бъдете фактор в следващия местен парламент, ще дадете ли на гражданите тази възможност?
-Да, така е. И това може да се приложи не само в тази комисия, а и в останалите. Защото хората, участващи в тези комисии, в голямата си част, не са експерти в дадените области. Да, хората са им гласували доверие, за да ги представляват и бъдат там, но те далеч не са специалисти по всичко. За вземане на правилни решения трябва да се включват и експерти в дадената област, независимо дали са членове на комисиите или не.
-Обяснете чисто практическата полза от въвеждането на райони и пряко избираеми районни, това е кауза, за която се борихте с г-н Табаков, но много бургазлии и сега не виждат смисъла?
-Напротив, множеството бургазлии виждат смисъл и това го показаха както множеството разговори, които проведохме, така и анкетата на местна медия. Започвайки тази инициатива, ние се ръководихме единствено от един от основните принципи на демокрацията – да избираш и да бъдеш избиран. Хората трябва да знаят, че и към момента действат такива структури в общината, но под наименованията ЦАУ /Център за административни услуги/, а директорите се назначават от кмета на общината. Нашето предложение беше тези ЦАУ-та да бъдат преобразувани в райони с избираеми кметове. Нелогично е села с 350 жители да си избират кмета пряко, а квартали и комплекси с десетки хиляди жители да се управляват от човек, назначен от общинския кмет. В повечето случаи тези хора са несменяеми, докато кметът на общината е един и същ и това поражда съмнения за качеството на свършената работа. Законът ясно е регламентирал в кои градове може да има избираеми кметове – това са градове с жители над 300 000, в градове между 100 000 и 300 000 могат да бъдат избираеми по предложение на кмета на общината и решение на Общински съвет. Към днешна дата не само че такова решение не е факт, но и искам да припомня, че беше отхвърлено от хора, които широко афишират, че се ръководят от принципите на демокрацията. Най-голямата полза за самите хора в района, ако се въведат избираеми кметове, ще бъде тази, че човекът ще бъде един от тях, запознат с проблемите на района и избран от самите тях. Следват оперативните задължения, които ще се изпълняват много по-бързо и ефективно, защото избраният кмет има интерес да работи качествено за хората, за да бъде избран отново.
-Създаването на антикорупционна комисия, съставена основно от външни експерти, граждани и НПО-та, може ли да се справи наистина с корупционните практики в общините?
-Силно се надявам. Община Бургас усвоява крупни средства по различни проекти и най-нормалното е да има независим орган, съставен от експерти, който във всеки един момент да може да извършва проверки с цел ограничаване на корупционни практики, ако има такива. По този начин гражданите ще бъдат сигурни, че 100 % от заявените за проекта средства ще се влагат в него. Трябва да се работи в посока възвръщане вярата на хората в институциите, защото към момента доверието в институциите, особено тези, свързани с контрола на въздуха, е на критично ниско ниво. А това може да стане с много прозрачна работа и реални резултати. Хората искат обединени управляващите, които да работят с мисъл за тях. Съвременните политици трябва да разберат едно, че те ще бъдат добре и успешни, само ако обществото се чувства добре. Всичко останало е план за бърза реализация на определени хора, изразяваща се във финикийски знаци.
