Казармата днес е спомен на няколко поколения мъже. От нея са останали хиляди приятелства до гроб. Днес за едни е било чест да служат на Родината, за други си е било безмислена загуба на време.
Преди години през сепрември месец поделенията бяха пълни с хора. Момчетата бяха на прага да станат мъже. Бащите даваха последни напътствия, майките ронеха сълзи и бършеха сополи, а гаджетата мълвяха „Ще те чакам”, но и те не си вярваха, че ще дочакат 700 дни.
Цивилният живот се заменяше с казармения, момчето ставаше редник, а неговата майка и баща ставаше старшината.
Маршировки, учения, отдаване на почест на командира, нощни дежурства, лъскане на кубинките, сапунка в спалното, стрелби, тактики, караули, наряди, дрямка вечер пред телевизора или в часовете по политинформация, всичко това ставаше част от ежедневието на младия български войник.
И така ден, след ден до УВОЛНЕНИЕ….
А днес все повече се говори за това, как мъжете родени след социализма, невидели и не разбрали какво е казарма имат нужда от такава. Колкото и трудни да са били дните в казармата, те са изграждали поведението у младите момчета и са ги превръщали в мъже, способни да се справят с живота.
Снимки: socbg.com
