“Да си спомним за миг –Лъвът борец за българската свобода”
„Левски е еманация на българщината в най-висшата й форма“
Николай Хайтов
Васил Иванов Кунчев (18 юли 1837 - 18 февруари 1873 )
“Девет годин той
скита се бездомен, без сън, без покой,
под вънкашност чужда и под име ново
и с сърце порасло и за кръст готово,
и носи съзнанье, крепост, светлина
на робите слепи в робската страна.
Думите му бяха и прости и кратки,
пълни с упованье и надежди сладки.
Говореше често за бунт, за борба,
кат за една ближна обща веселба,
часът на която беше неизвестен;
изпитваше кой е сърцат, сиреч честен,
участник да стане във подвига свят;
всяк един слушател беше му и брат.
В бъдещето тъмно той гледаше ясно.
Той любеше свойто отечество красно.
Той беше скиталец и кат дете прост
и като отшелник живееше в пост.
Горите, полята познати му бяха;
всичките пътеки кракът му видяха,
пустинята знайше неговия глас,
хижата го знайше и на всеки час
вратата й за него отворена беше.
Той се не боеше, под небето спеше,
ходеше замислен, сам-си без другар.
Тая заран млад е, довечера стар,
одеве търговец, сега просяк дрипав,
кога беше нужно - хром, и сляп, и клипав;
днес в селото глухо, утре в някой град
говореше тайно за ближний преврат,
за бунт, за свобода, за смъртта, за гробът,
и че време веч е да въстане робът;
че щастлив е оня, който дигне пръв
народното знаме и пролее кръв,
и че трябва твърдост, кураж, постоянство,
че страхът е подлост, гордостта - пиянство,
че равни сме всички в големия час -
той внасяше бодрост в народната свяст.”
Из “ Eпопея на забравените”
На 18 юли 1837 година в Карлово се ражда един от най – великите български патриоти и родолюбци на всички времена - Васил Иванов Кунчев, революционер, чиято отдаденост и дело в полза на свободата на българския народ го превръщат в икона недостигната по своето величие и до днес, и го поставят сред най-великите българи. Редом до княз Борис – Покръстител, цар Симеон – Просветител, св. Климент Охридски – Азбучник, Св. Йоан Рилски – Покровител, св. патриарх Евтимий – Мистик и Воин, Отец Паисий – Будител, Баба Тонка – Майка на безстрашието. Неговите съвременници му дават името Васил Левски, лъвът на свободата, в който България и целия български народ намират онова което им липсва през целия период на 500 годишната тегоба на чуждото владичество – а именно плам, воля и непоклатима решителност за свобода и собствена държава, и неизчерпаема енергия за нейното постигане. Той има не лек жизнен път - първо сирак, напуснал рано училище, започнал от малък да работи за да помага на майка си да отгледа неговите братя и сестри, след това монах и накрая революционер и водач на осовбодителното движени на българския народ. Това е един човек който посвещава живота си на велика идея, идея в полза на целия род, и тази идея е свободна България, една чиста и свята република в която всички са равни :
“Цел - С една обща революция да се направи коренно преобразуване на сегашната държавна деспотско-тиранска система и да се замени с демократска република (народно управление). На същото това място, което нашите прадеди със силата на оръжието и със своята кръв [са] откупили, в което днес безчовечно беснеят турските кеседжии и еничери и в което владее правото на силата, да се издигне храм на истината и правата свобода. И турският чорбаджилък да даде място на съгласието, братството и съвършеното равенство между всички народности. Българи, турци, евреи и пр. ще бъдат равноправни във всяко отношение: било във вяра, било в народност, било в гражданско отношение, било в каквото и да е било. Всички ще спадат под един общ закон, който по вишегласие на всички народности ще се изработи.”
Из "Нареда [проектоустава] на работниците за освобождение на
българския народ" - подбуда и цел
И след себе си и своята идея той повежда почти целия български народ жадуващ свободна държава на българите в която да живеят, да отглеждат свойте деца и да умират – успява да събуди народния дух в името на тази велика идея, да премахне робския страх от съзнанието на хората и да създаде тайна комитеска мрежа за подготовка на едно продължително и организирано въстание. Той живее оскъдно, крие се в балкана, движи се като сянка, принуден от властите и продажните предатели готови да изтъргуват живота му за пост или пари, и неуморно работи за създаването на организация подготвяща решителния час в който българите да кажат НЕ на 500 годишната зависимост и тегоба, за да бъде предаден накрая за “30 сребърника”. Той казава “Ако спечеля, печели цял народ, ако загубя, губя само мене си !!!” И всичко това той го прави без лична изгода, без стремежи за власт в бъдещата свободна държава за която той и неговите съратници подготвят народа. И именно трудът му и този на неговите съмишленици стават решителния фактор който въпреки действията на турските власти, събуждат у хората жаждата за собствена и свободна държава. Левски изгражда една уникална организация която се превръща държава в държавата, принуждава богатите чорбаджии да помагат със пари за делото, разчита предимно на собствените сили на българския народ, за него българското дело е изцяло в български ръце и отхвърля намесата на Великите сили и особено на Русия, за разлика от други революционери в осовбодителното дело.
Идейте му за бъдещата държава са уникални за своето време.
За него българите се нуждаят от държава която гарантира човешката свобода и народностно равноправие. И тази държава трябва да е република категоличен е той :
"Ако някой презре или отхвърли предначертаната държавна система "демократска република" и състави партии за деспотско-тиранска система или конституционна монархия,то и таквизи ще се считат за неприятели на отечеството и ще се наказват със смърт."
И именно той е човекът който казва че ако българите искат бъдещата им държава да е монархия в която един човек да ги пасе, стриже и от вълци да ги пази, то по – добре да си останат под властта на султана, за жалост останали незапомнени от народа, които може би биха спестили на по - късно създадената Българска държава няколко национали катастрофи предизвикани от князе и царе преследващи свойте цели и интереси. Поради отказа на Димитър Общи да послуша Левски да не напада турската поща в Арабаконашкия проход, и последвалите разкрития за готвеното въстание, трудът на Левски се оказва застрашен тъй като последват масови арести и разбиване на организацията, по късно и Апостолът бива заловен.
Васил Левски е заловен на 26 септември 1872 година, съден е пред извънреден съд в който за наш срам и огромен грях българските представители гласуват “ЗА” неговата смърт, докато повечето от представителите на другите нации, като еврей и турци са портив това, и на 18 февруари 1873 година е обесен край София заедно с Димитър Общи, човекът чиято самонадеяност довежда до разбиването на БРЦК и залавянето му.
Апостолът на свободата преди смъртта си оставя писмо на неговите съратници и на целия български народ в което въпреки че го очаква смърт, в неговите мисли, в неговите чувства има място само за продължаването на борбата и бъдещето на свободния един ден български народ и предизвикателствата които го очакват, неговите съвети и препоръки отправят апел за внимание и отговорност при извършването на народните работи. Като това още повече го превръща в един недостигнат и до днес свят и велик не само българин, но и човек :
“Байовци
ето, че паднах в ръцете на враговете и ще напусна пътя на борбата преди да сме видели края на нашите въжделения. Но с моята кончина не свървшва пътят, който трябва да извървите, така щото да не изгубят смисъл усилията ни. Моята смърт не ще да спре бъдещето ни освобождение, нито трябва да скове сърцата и душите ви. Знайте, че борбата за освобождението ни ще погълне в жертвения си олтар много от вас, но още повече ще погълне борбата след освобождението ни. Аз не веднъж съм ви казвал: “ Тоз който ни освободи той ще да ни и пороби“. Внимавайте, в народната работа няма шега, освобождението ни трябва да бъде плод на нашите задружни усилия. Вие, които ви грабят, безчестят и лъжат днешните ни управници, не мислете, че работата ни свършва с едното освобождение. Не тя с това започва. Нашето драгоценно отечество, ще се нуждае от достойни хора, които да го водят по пътя на благоденствието, така щото да бъдем равни на другите европейски народи. Ако допуснете утре, когато сте вече свободни да ви управляват днешните турски мекерета и разните му лихвари и чорбаджии, които и днес ви грабят най-безжалостно, то по-добре да си останем под сянката на султана. Вярно е, че ние нямаме хора подготвени, но поне имаме хора честни и родолюбиви, които няма да се поколебаят да положат живота си за въздигането на държавата ни. Не се полъгвайте, че тези които държат парите държат и бъдещето ви, защото тези пари те са ги взели от вас, а вие им се кланяте и ги въздигате, като слънце пред очите си. Те няма да се поколебаят да посегнат към властта, а вие ще трябва да ги възпрете и да им поискате сметка, кой с какво е помогнал за освобождението ни, и давал ли е пари или казвал нека да стане па тогава. На такива аз съм им писал и преди“ Днес е момента да си купите живот, които сега се продава, утре не и милиони да давате“ Та тези, които покажат разписките с печата на Централния комитет, те нека живеят свободно в отечествното ни, а другите презрете и отсечете алчните им ръце желаещи властта само за да ви грабят. За такива злоупотребяващи с народни пари, наказанието е само едно Смърт , смърт и пак смърт, както гласи и уставът ни. За тези, които петнят името на отечеството ни наказанието е Смърт, смърт и пак смърт. За тези, които се възползват от непросветеността на народа ни и го грабят, уж били по-умни и учени, а всъщност лукави и хитри наказанието е Смърт, смърт и пак смърт. За тези, които насаждат омраза между хората живеещи в нашето мило Отечество, било на етническа или верска основа, с цел докато се избивате по-между си, те да трупат богатства, наказанието е Смърт, смърт и пак смърт. За тези, които обещават много, само и само да ги изберете да ви управляват, а после се отметнат от думите си, като кажат, че времената били трудни и те видите ли не предполагали че такова е положението, наказанието е конфискуване на имуществото и изгнание извън пределите на Отечеството ни. За тези, които под булото на родолюбието, градят закони, а самите те не ги спазват или пък ги използват с цел своето облагодетелстване, наказанието е Смърт, смърт и пак смърт. Това е което исках да ви кажа, надявайки се, че ще доведете борбата до край. Бъдете силни братя и не щадете силите ,нито кръвта си, защото Отечеството ни няма да припише заслугите ви други му, нито пък ще позволи да потънат в забвение. И не забравяйте – Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме.”
Но въпреки всички действия на турските власти и продажните българи, срам за целия наш род, дори и с неговата смърт и настъпилите смутове сред българските революционери не успяват да загасят разпаленият вече пламък за свобода в духа и сърцата на българите, пробудени и готови за изпълнението на решителния момент на своята цел.
Левски съумявя да допринесе името България да не бъде забравено никога и да не избледнява от страниците на историята, и доказва, че нищо не е невъзможно когато го носиш в сърцето и душата си, носейки в себе си тази велика идея за свобода и отстоявайки я до последно.
За Васил Левски великият български писател Николай Хайтов дава следното определение : „Левски е еманация на българщината в най-висшата й форма“, тоест той е пример за това което всеки един от нас може да бъде стига да пожелае, а английската писателка Мерсия Макдеморт казва, че ако Левски се бе родил, живял, действал и писал в някоя по – голяма страна на по - популярен език, днес щеше да е известен на света като един от най – великите мъже на 19 век.
Поклон пред паметта и великото дело на този велик българин и
Бог да пази България и целия български народ !!!
Николай Дичев 18.02.2010г.
“Да си спомним за миг –Лъвът борец за българската свобода”
„Левски е еманация на българщината в най-висшата й форма“
Николай Хайтов
Васил Иванов Кунчев (18 юли 1837 - 18 февруари 1873 )
“Девет годин той
скита се бездомен, без сън, без покой,
под вънкашност чужда и под име ново
и с сърце порасло и за кръст готово,
и носи съзнанье, крепост, светлина
на робите слепи в робската страна.
Думите му бяха и прости и кратки,
пълни с упованье и надежди сладки.
Говореше често за бунт, за борба,
кат за една ближна обща веселба,
часът на която беше неизвестен;
изпитваше кой е сърцат, сиреч честен,
участник да стане във подвига свят;
всяк един слушател беше му и брат.
В бъдещето тъмно той гледаше ясно.
Той любеше свойто отечество красно.
Той беше скиталец и кат дете прост
и като отшелник живееше в пост.
Горите, полята познати му бяха;
всичките пътеки кракът му видяха,
пустинята знайше неговия глас,
хижата го знайше и на всеки час
вратата й за него отворена беше.
Той се не боеше, под небето спеше,
ходеше замислен, сам-си без другар.
Тая заран млад е, довечера стар,
одеве търговец, сега просяк дрипав,
кога беше нужно - хром, и сляп, и клипав;
днес в селото глухо, утре в някой град
говореше тайно за ближний преврат,
за бунт, за свобода, за смъртта, за гробът,
и че време веч е да въстане робът;
че щастлив е оня, който дигне пръв
народното знаме и пролее кръв,
и че трябва твърдост, кураж, постоянство,
че страхът е подлост, гордостта - пиянство,
че равни сме всички в големия час -
той внасяше бодрост в народната свяст.”
Из “ Eпопея на забравените”
На 18 юли 1837 година в Карлово се ражда един от най – великите български патриоти и родолюбци на всички времена - Васил Иванов Кунчев, революционер, чиято отдаденост и дело в полза на свободата на българския народ го превръщат в икона недостигната по своето величие и до днес, и го поставят сред най-великите българи. Редом до княз Борис – Покръстител, цар Симеон – Просветител, св. Климент Охридски – Азбучник, Св. Йоан Рилски – Покровител, св. патриарх Евтимий – Мистик и Воин, Отец Паисий – Будител, Баба Тонка – Майка на безстрашието. Неговите съвременници му дават името Васил Левски, лъвът на свободата, в който България и целия български народ намират онова което им липсва през целия период на 500 годишната тегоба на чуждото владичество – а именно плам, воля и непоклатима решителност за свобода и собствена държава, и неизчерпаема енергия за нейното постигане. Той има не лек жизнен път - първо сирак, напуснал рано училище, започнал от малък да работи за да помага на майка си да отгледа неговите братя и сестри, след това монах и накрая революционер и водач на осовбодителното движени на българския народ. Това е един човек който посвещава живота си на велика идея, идея в полза на целия род, и тази идея е свободна България, една чиста и свята република в която всички са равни :
“Цел - С една обща революция да се направи коренно преобразуване на сегашната държавна деспотско-тиранска система и да се замени с демократска република (народно управление). На същото това място, което нашите прадеди със силата на оръжието и със своята кръв [са] откупили, в което днес безчовечно беснеят турските кеседжии и еничери и в което владее правото на силата, да се издигне храм на истината и правата свобода. И турският чорбаджилък да даде място на съгласието, братството и съвършеното равенство между всички народности. Българи, турци, евреи и пр. ще бъдат равноправни във всяко отношение: било във вяра, било в народност, било в гражданско отношение, било в каквото и да е било. Всички ще спадат под един общ закон, който по вишегласие на всички народности ще се изработи.”
Из "Нареда [проектоустава] на работниците за освобождение на
българския народ" - подбуда и цел
И след себе си и своята идея той повежда почти целия български народ жадуващ свободна държава на българите в която да живеят, да отглеждат свойте деца и да умират – успява да събуди народния дух в името на тази велика идея, да премахне робския страх от съзнанието на хората и да създаде тайна комитеска мрежа за подготовка на едно продължително и организирано въстание. Той живее оскъдно, крие се в балкана, движи се като сянка, принуден от властите и продажните предатели готови да изтъргуват живота му за пост или пари, и неуморно работи за създаването на организация подготвяща решителния час в който българите да кажат НЕ на 500 годишната зависимост и тегоба, за да бъде предаден накрая за “30 сребърника”. Той казава “Ако спечеля, печели цял народ, ако загубя, губя само мене си !!!” И всичко това той го прави без лична изгода, без стремежи за власт в бъдещата свободна държава за която той и неговите съратници подготвят народа. И именно трудът му и този на неговите съмишленици стават решителния фактор който въпреки действията на турските власти, събуждат у хората жаждата за собствена и свободна държава. Левски изгражда една уникална организация която се превръща държава в държавата, принуждава богатите чорбаджии да помагат със пари за делото, разчита предимно на собствените сили на българския народ, за него българското дело е изцяло в български ръце и отхвърля намесата на Великите сили и особено на Русия, за разлика от други революционери в осовбодителното дело.
Идейте му за бъдещата държава са уникални за своето време.
За него българите се нуждаят от държава която гарантира човешката свобода и народностно равноправие. И тази държава трябва да е република категоличен е той :
"Ако някой презре или отхвърли предначертаната държавна система "демократска република" и състави партии за деспотско-тиранска система или конституционна монархия,то и таквизи ще се считат за неприятели на отечеството и ще се наказват със смърт."
И именно той е човекът който казва че ако българите искат бъдещата им държава да е монархия в която един човек да ги пасе, стриже и от вълци да ги пази, то по – добре да си останат под властта на султана, за жалост останали незапомнени от народа, които може би биха спестили на по - късно създадената Българска държава няколко национали катастрофи предизвикани от князе и царе преследващи свойте цели и интереси. Поради отказа на Димитър Общи да послуша Левски да не напада турската поща в Арабаконашкия проход, и последвалите разкрития за готвеното въстание, трудът на Левски се оказва застрашен тъй като последват масови арести и разбиване на организацията, по късно и Апостолът бива заловен.
Васил Левски е заловен на 26 септември 1872 година, съден е пред извънреден съд в който за наш срам и огромен грях българските представители гласуват “ЗА” неговата смърт, докато повечето от представителите на другите нации, като еврей и турци са портив това, и на 18 февруари 1873 година е обесен край София заедно с Димитър Общи, човекът чиято самонадеяност довежда до разбиването на БРЦК и залавянето му.
Апостолът на свободата преди смъртта си оставя писмо на неговите съратници и на целия български народ в което въпреки че го очаква смърт, в неговите мисли, в неговите чувства има място само за продължаването на борбата и бъдещето на свободния един ден български народ и предизвикателствата които го очакват, неговите съвети и препоръки отправят апел за внимание и отговорност при извършването на народните работи. Като това още повече го превръща в един недостигнат и до днес свят и велик не само българин, но и човек :
“Байовци
ето, че паднах в ръцете на враговете и ще напусна пътя на борбата преди да сме видели края на нашите въжделения. Но с моята кончина не свървшва пътят, който трябва да извървите, така щото да не изгубят смисъл усилията ни. Моята смърт не ще да спре бъдещето ни освобождение, нито трябва да скове сърцата и душите ви. Знайте, че борбата за освобождението ни ще погълне в жертвения си олтар много от вас, но още повече ще погълне борбата след освобождението ни. Аз не веднъж съм ви казвал: “ Тоз който ни освободи той ще да ни и пороби“. Внимавайте, в народната работа няма шега, освобождението ни трябва да бъде плод на нашите задружни усилия. Вие, които ви грабят, безчестят и лъжат днешните ни управници, не мислете, че работата ни свършва с едното освобождение. Не тя с това започва. Нашето драгоценно отечество, ще се нуждае от достойни хора, които да го водят по пътя на благоденствието, така щото да бъдем равни на другите европейски народи. Ако допуснете утре, когато сте вече свободни да ви управляват днешните турски мекерета и разните му лихвари и чорбаджии, които и днес ви грабят най-безжалостно, то по-добре да си останем под сянката на султана. Вярно е, че ние нямаме хора подготвени, но поне имаме хора честни и родолюбиви, които няма да се поколебаят да положат живота си за въздигането на държавата ни. Не се полъгвайте, че тези които държат парите държат и бъдещето ви, защото тези пари те са ги взели от вас, а вие им се кланяте и ги въздигате, като слънце пред очите си. Те няма да се поколебаят да посегнат към властта, а вие ще трябва да ги възпрете и да им поискате сметка, кой с какво е помогнал за освобождението ни, и давал ли е пари или казвал нека да стане па тогава. На такива аз съм им писал и преди“ Днес е момента да си купите живот, които сега се продава, утре не и милиони да давате“ Та тези, които покажат разписките с печата на Централния комитет, те нека живеят свободно в отечествното ни, а другите презрете и отсечете алчните им ръце желаещи властта само за да ви грабят. За такива злоупотребяващи с народни пари, наказанието е само едно Смърт , смърт и пак смърт, както гласи и уставът ни. За тези, които петнят името на отечеството ни наказанието е Смърт, смърт и пак смърт. За тези, които се възползват от непросветеността на народа ни и го грабят, уж били по-умни и учени, а всъщност лукави и хитри наказанието е Смърт, смърт и пак смърт. За тези, които насаждат омраза между хората живеещи в нашето мило Отечество, било на етническа или верска основа, с цел докато се избивате по-между си, те да трупат богатства, наказанието е Смърт, смърт и пак смърт. За тези, които обещават много, само и само да ги изберете да ви управляват, а после се отметнат от думите си, като кажат, че времената били трудни и те видите ли не предполагали че такова е положението, наказанието е конфискуване на имуществото и изгнание извън пределите на Отечеството ни. За тези, които под булото на родолюбието, градят закони, а самите те не ги спазват или пък ги използват с цел своето облагодетелстване, наказанието е Смърт, смърт и пак смърт. Това е което исках да ви кажа, надявайки се, че ще доведете борбата до край. Бъдете силни братя и не щадете силите ,нито кръвта си, защото Отечеството ни няма да припише заслугите ви други му, нито пък ще позволи да потънат в забвение. И не забравяйте – Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме.”
Но въпреки всички действия на турските власти и продажните българи, срам за целия наш род, дори и с неговата смърт и настъпилите смутове сред българските революционери не успяват да загасят разпаленият вече пламък за свобода в духа и сърцата на българите, пробудени и готови за изпълнението на решителния момент на своята цел.
Левски съумявя да допринесе името България да не бъде забравено никога и да не избледнява от страниците на историята, и доказва, че нищо не е невъзможно когато го носиш в сърцето и душата си, носейки в себе си тази велика идея за свобода и отстоявайки я до последно.
За Васил Левски великият български писател Николай Хайтов дава следното определение : „Левски е еманация на българщината в най-висшата й форма“, тоест той е пример за това което всеки един от нас може да бъде стига да пожелае, а английската писателка Мерсия Макдеморт казва, че ако Левски се бе родил, живял, действал и писал в някоя по – голяма страна на по - популярен език, днес щеше да е известен на света като един от най – великите мъже на 19 век.
Поклон пред паметта и великото дело на този велик българин и
Бог да пази България и целия български народ !!!
Николай Дичев 18.02.2010г.
Още от последните новини
Водещи новини
