Специализантите – евтина работна ръка и унижени лица на системата
Докато в публичното пространство темите за недостига на лекари, бягството на кадри и колабиращото здравеопазване редовно се обсъждат, един от най-големите и умишлено пренебрегвани проблеми остава тих, но системен – експлоатацията и унижението на специализантите в българските болници.
Тези млади лекари – бъдещето на медицината – масово са превърнати в евтина работна ръка. Назначавани с минимални заплати, те поемат най-тежката част от дежурствата: нощни, уикенди, празници, често с по 24-часови смени, докато титулярите отдавна са си у дома или на частна практика. Началници, които дори не си правят труда да влизат в болницата след 16:00, но без колебание разписват графици, в които специализантите са първа линия за всичко – от спешни пациенти до административни задачи.
И ако физическото и психическо изтощение не стига, униженията пред пациенти и колеги са нещо напълно нормализирано. Има случаи, при които ръководители повишават тон, правят назидателни забележки или открито омаловажават младите лекари – пред болни хора и пред целия екип. Демонстрация на власт и подчертаване „кой е началникът“ вместо градивна критика и наставничество.
Дали това е обучение или системно пречупване? Мнозина от специализантите се чувстват не като бъдещи специалисти, а като мулета на системата. И докато техните заплати едва надвишават минималната, началниците, които не дежурят, инкасират десетки хиляди лева на месец – понякога за „ръководство“, което реално не осъществяват.
И после се чудим защо не остават. Как една болница ще задържи млади, кадърни лекари, когато отношението е подигравателно, заплатата – мизерна, а работата – непрекъсната? Няма как. Те или се пречупват и примиряват, или напускат. По-често – второто.
Особено остро стои въпросът в общинските болници, където би трябвало да има обществен контрол. Но какво правят общините? Вместо да потърсят реална връзка със специализантите, пускат анонимни анкети, които отиват право в ръцете на същите тези началници, от които идва проблемът. Пълен абсурд.
Къде е контролът? Защо общините не направят проста проверка – да видят за последните шест месеца колко пари са изплатени като заплати на:
- специализанти
- редови лекари
- началници на отделения
- ръководства на болници
Няма нужда от скъпи консултанти. Тези данни трябва да са публични. И когато цифрите излязат, ще се види черно на бяло кой върши работата и кой просто прибира парите.
Въпросът е: докога?
Защо няма ясно изискване за минимален брой присъствени часове от страна на ръководителите? Защо графиците за дежурства не подлежат на централен или обществен контрол? Кога най-после ще бъде въведен национален регистър на специализантите с възможност за анонимна обратна връзка, така че злоупотребите да излизат наяве, преди някой млад лекар просто да си тръгне – завинаги?
Вместо да изгражда следващото поколение лекари, системата ги пречупва още преди да са започнали. И после се чудим защо дипломираните медици не остават тук.
Ако държавата и здравната ни система не защитят специализантите с ясни правила и реален контрол, ще ги губим – един по един – за чужди системи, които знаят какво значи да цениш бъдещето си.
