След месеци на суша и високи температури, есента настъпва с обратния проблем – преовлажняване на почвите. Обилните валежи от последните дни и предстоящите дъждове ще доведат до рязко покачване на влагата в земните пластове, което е предпоставка за активиране на свлачища и ерозионни процеси в цялата страна.
Както често се случва – всички знаем какво предстои, но никой не прави нищо навреме. И този строителен сезон – от пролетта до края на лятото – държавата и общините отново пропуснаха възможността да укрепят рисковите участъци. Сценарият е до болка познат – като при наводненията и деретата. Знаем, че ще завали, че ще има проблеми, че инфраструктурата е компрометирана, но мерките пак се отлагат за „следващата година“.
Въпрос на дни или седмици е тежките валежи да активират старите, добре познати свлачища. Сред най-рисковите точки около София отново са свлачището при Дяволския мост край с. Кокаляне на пътя София–Самоков и това под ж.п. линията след Черния кос по пътя София–Перник. За тези участъци от години се изпращат писма и сигнали до Столична община, АПИ и МРРБ, но резултатите са нулеви – проектите не се възлагат, а временните укрепвания просто се размиват с поредния дъжд.
А ситуацията далеч не е само около столицата. Опасност има и по крайбрежието – между к.к. Златни пясъци и с. Кранево, както и в планинските участъци на страната – прохода Хаинбоаз, Боаза между Търговище и Омуртаг, както и редица други трасета, където всяка зима и всяка буря изяждат по още метър от пътя.
Докато институциите прехвърлят вината помежду си и политиците продължават да запълват ефира с празни спорове, хората живеят с реалния риск пътищата им буквално да се свлекат под колите им.
И ако не се действа веднага – със стабилизиране, дренажи, укрепителни съоръжения и постоянен мониторинг – България ще посрещне зимата не само с дупки по пътищата, а и с цели отсечки, изчезнали под калта.
