В шокиращ случай, разкрит в Белгия, спермен донор от Дания е предал рядка генетична мутация в гена TP53, свързана със синдрома на Ли-Фраумени, който значително увеличава риска от рак. Донорът, чиято сперма е използвана между 2008 и 2017 г., е станал биологичен баща на 52 деца в Белгия и общо 67 деца в десет европейски държави, включително България, Кипър, Германия, Испания, Унгария, Ирландия, Гърция, Нидерландия, Полша, Франция, Швеция и Великобритания. Поне 10 от тези деца вече са развили рак, включително мозъчни тумори и Ходжкинов лимфом, а 13 други са носители на мутацията, но все още нямат диагностицирано заболяване.
Как се стигна до скандала?
Случаят излезе наяве през 2023 г., когато в Дания бяха установени случаи на рак при деца, заченати чрез датска клиника за фертилност. Последвалото разследване разкри, че донорът, макар и клинично здрав по време на даряването, е носител на мутация в гена TP53, която не е била открита при стандартните тестове. Тази мутация повишава риска от различни видове рак, включително рак на гърдата, мозъка и костите, често в млада възраст.
В Белгия проблемът е особено сериозен, тъй като спермата на донора е използвана за зачеването на 52 деца от 37 семейства, в нарушение на белгийския закон от 2007 г., който ограничава използването на сперма от един донор до максимум шест жени. Белгийският министър на здравеопазването Франк Ванденбрук е бил информиран за случая едва през май 2025 г., което предизвика остри критики към регулаторните органи.
България сред засегнатите
България е сред държавите, в които спермата на въпросния донор е била използвана, но към момента няма публична информация за потвърдени случаи на рак сред деца в страната. Въпреки това рискът остава висок, тъй като носителите на мутацията в TP53 са изложени на значителна вероятност от развитие на рак през живота си. Здравните власти в България все още не са коментирали публично мерките, които ще бъдат предприети за идентифициране и подпомагане на потенциално засегнатите семейства.
Какво предстои?
Случаят повдига сериозни въпроси за регулацията на донорските програми в Европа. Експерти настояват за по-строги правила, включително задължителни генетични тестове за редки мутации и ограничаване на броя деца, заченати от един донор. В Белгия вече се обсъждат законодателни промени, за да се предотвратят подобни инциденти в бъдеще.
За засегнатите семейства предстои дълъг процес на медицинско наблюдение и психологическа подкрепа. Родителите на деца, заченати чрез донорска сперма, се призовават да се свържат с медицински специалисти за генетични изследвания, ако имат съмнения за връзка с този случай.
Скандалът с датския донор разкрива пропуски в системата за регулиране на фертилността и подчертава необходимостта от по-добър контрол върху донорските програми. За България и другите засегнати държави предизвикателството е да се идентифицират потенциалните носители на мутацията и да се осигури адекватна подкрепа за тях. Случаят напомня, че напредъкът в репродуктивните технологии трябва да върви ръка за ръка с етична отговорност и стриктен надзор.
Източник: Информацията е базирана на публични данни, достъпни към 31 май 2025 г.
