Дойде ли време за съставяне на правителство в България каквото и да е то - било служебно, редовно, програмно, на националното съгласие и тем подобни изтъркани дефиниции, винаги изгрява звездата на бургаския кмет Димитър Николов. Името му дежурно се завърта по вестници, телевизии и сайтове като манна небесна, от която се очаква към обикновения народ да потекат реки от благини, ако оглави държавата. Само защото според нечия класация Бургас е обявяван три пъти за най-добрият град за живеене, доколкото е реално. Това предполага благоденствието от морето, макар и илюзорно, да потече и към други градове, разбирай за цялата страна.
Безспорно бургаският градоначалник има повече качества да е премиер от Бойко Борисов. Дали обаче шефът му ще го пусне на най-високия пост в държавата вместо него да обира лаврите като спасител на България е друг въпрос. Едва ли Борисов ще пропусне тази възможност за себе си колкото и да не го искат реформаторите. Току виж Николов се оказал успешен премиер и лидерът на ГЕРБ постепенно изпадне в миманса въпреки напълно резонните внушения, че ще му дърпа конците. За 7 години начело на местната власт в един от най-трудните и рискове градове за управление в България Николов успя да си създаде авторитет, включително и в международните среди - позиция, от която вече само може да трупа точки нагоре, стига да не направи голям гаф. Ако Бойко Борисов го назначи за премиер, напълно е възможно да се повтори ситуацията със Софиянски през 1997 г.
Преди 17 години тогавашният кмет на София стремглаво качи рейтинг още в първия ден като служебен премиер, когато дойде на крака в "Нефтохим" да сваля цените на бензина, укроти курса на долара и договори вагоните с жито от Полша. После беше трудно на Костов да преглътне образа му на спасител на България след гладната Виденова зима и оттогава като че ли тръгнаха раздорите в мощната синя партия. Антагонизмът между двамата стигна дотам, че Софиянски излезе от СДС и си направи собствена партия, а Костов слезе от политическата сцена след още три мандата като депутат в дълбока опозиция и остана само споменът за оня Командир от силните 1997-2001 г. Същото може да се получи и с позастаряващия вече Бойко Борисов, който с всяка изминала победа на избори губи от образа си на мачо.
Разбира се, сега ситуацията е по-различна от 1997 г., въпреки че не сме цъфнали и вързали. Няма я хиперинфлацията, опашките за хляб и празните рафтове по магазините, от които нищо не можеш да си купиш със стопените до 10-15 долара цаплати, но положението пак е отчайващо. Имаме фалирала КТБ, което крие много неизвестни пред хиляди вложители и предприятия и е бомба със закъснител за цялата ни финансова система, съсипана енергетика и Здравна каса, забавяне на заплати с месеци и озверели работници в много браншове, на които малко им трябва да излязат по улиците и да блокират кръстовища. Единствено спасителният пояс е валутният борд със закотвения лев и членството ни в ЕС, на което се крепи вярата, че подобно на Гърция Европа няма да ни изостави. При такава що годе благоприятна база, ако я съизмерваме с преломната 1997 г., няма да е трудно за един шлифован политик като Димитър Николов да блесне сред все по-занижените критерии за благоденствие на българите.
Велко Тасев
