Точно така – да го кажем ясно и без захаросване. Над 90% от хората виждат едно заглавие, правят си светкавичен извод и тръгват да раздават присъди по коментарите. А после същите тези хора се чудят защо звучат нелепо. Простата причина е, че мозъкът им е спрял на първия ред и е отказал да стигне до смисловата част – текста.
Заглавието по дефиниция не е истината. То е кука. То е примамка. То е входна врата, която понякога нарочно е боядисана в ярко червено, за да те накара да влезеш вътре.
Но вътре е съдържанието – фактите, аргументите, логиката. Там е работата за умните.
И точно там се разделят два вида читатели:
1.
Човекът на рефлекса
Чете заглавието, пали се, гневи се, натиска „коментар“, сипе мнения. Често грешни. Често абсурдни. Често с нулево разбиране на темата.
Това е човекът, който се излага публично без някой да го е карал.
2.
Човекът на мисълта
Отваря текста.
Чете.
Сравнява.
Филтрира.
Мисли.
И чак тогава говори.
Това е човекът, който живее нормално, защото не си позволява да реагира като автомат на първото подвеждащо изречение.
И защо го пишем това?
Защото днешната информационна среда е претоварена, а заглавията се превръщат в оръжие.
Те могат да изкривят реалността по-добре от всеки Photoshop.
Една дума в повече, една дума в по-малко – и край. Половин България вече се вози на грешната посока на автобуса.
Истината е проста:
Заглавието е провокация.
Съдържанието е знание.
А поведението е тест за интелект.
Който иска да го мята на „бързо мнение“ – да си стои в коментарите.
Който иска да не се излага – да чете.
Толкова е елементарно.
