TORCH включва токсоплазмоза, рубеола, цитомегаловирус, херпес симплекс вирус тип 1 и тип 2, които по време на бременност могат да нанесат вътреутробни увреждания на плода, ако майката няма изграден имунитет
„ЛИНА” продължава да въвежда най-съвременните и ефективни изследвания и методи за диагностика на различни заболявания. От края на миналата година лабораторията прилага аналитичната техника Уестърн блот (Western blot или WB) и при доказване на ТОRCH заболяванията, тъй като тя се отличава с по-висока специфичност и чувствителност в сравнение с елайза методите. WB е известен като потвърдителен метод за диагностика на много бактериални, вирусни и паразитни инфекции, сред които HIV, лаймска болест, токсоплазма, дали положителен резултат на ELISA, CLIA и други.
Какво е TORCH и защо изследването за него е важно по време на бременност?
TORCH включва първите букви на токсоплазмоза, рубеола, цитомегаловирус, херпес симплекс вирус тип 1 и тип 2. Тези инфекциозни причинители могат да нанесат вътреутробни увреждания на плода, ако майката няма изграден имунитет.
Често протичането на тези инфекции е безсимптомно.
Информираността за тези вродени заболявания или необходимостта от изследване е:
• Част от профилактиката при планиране бременност или в първия триместър на настъпила вече такава.
• Част от етиологичната диагноза на новородените – недоносени, хипотрофични или със съмнение за вътреутробни увреждания.
• В хода на бременността, в който и да е месец, за уточняване на диагноза, свързана с тези инфекциозни причинители.
Лаборатория „ЛИНА” предлага два вида панели имуноблот TОRCH, с които се диагностицират имуноглобулини IgM и IgG :
• anti TO.R.C.H Immunoblot IgM (panel)
• anti TO.R.C.H Immunoblot IgG (panel)
Резултатът от изследването излиза в рамките на 7 работни дни.
Какви може да са последствията за плода при заразяване с изброените заболявания?
Заразяването на бременна жена с вируси води до по-висока заболеваемост както на майката, така и на новороденото. Развиващият се ембрион и новороденото дете са високочувствителни към множество вируси, предизвикващи инфекциозни заболявания у възрастните, но сравнително малко от тях могат да преминат анатомо-физиологичните бариери. Детето може да се зарази вътреутробно, по време на раждане или непосредствено след раждането.
Общото на тези инфекции е: клиничната картина е неясна; различни клинични картини при по-големите деца и възрастните индивиди; възникват тогава, когато в патологичния процес са въвлечени майката и детето; при майката обикновено симптомите са неспецифични; изходът от заразяването за плода и новороденото дете са разнообразни - от липса на последици до раждане на мъртъв плод и плод с вродени аномалии.
При раждането бебетата имат незряла имунна система и не образуват антитела. Децата получават антитела от майката посредством кръвната циркулация и защитните фактори от кърмата. До около 20-ата седмица от началото на бременността - околоплодните води са благоприятни за развитие на инфекции. С напредване на бременността се създават условия за пренос на инфекции от влагалището. Някои вируси (CMV, HSV-1, HSV-2, HBV, HCV, HPV, HIV) могат да преминат бариерата и в късна бременност. Toxoplasma gondii – паразит, може да премине бариерата по време на цялата бременност, като уврежданията са от различно естество.
Плацентата се формира след 16-ата седмица от началото на бременността. Тя предпазва плода от майчините микроорганизми в кръвния ток. През плацентата преминават антитела от клас IgG. При доносените деца (около термина на раждането) концентрацията на IgG е еднаква с тази на майката. Децата, родени с различна степен на недоносеност, не получават пълен набор от майчини антитела, което увеличава риска. След раждането майчините антитела имат период на полуживот и в зависимост от изходното ниво се запазват 2- 6 месеца. Антитела от класове IgM, IgА, IgЕ не преминават през плацентата, но се синтезират в отговор на инфекцията.
Повече за Уестърн блот
Уестърн блот (Western blot), понякога наричан протеин имуноблот, е широко използвана аналитична техника в молекулярната биология, имуногенетиката и други молекулярни биологични дисциплини за откриване на специфични протеини в проба от тъканен хомогенат или екстракт. Накратко, пробата е подложена на денатурация на протеин, последвана от гел електрофореза. На електрофорезната мембрана се създава първично антитяло, което разпознава и се свързва със специфичния прицелен протеин. Следват етапи на промиване, визуализиране и индиректно откриване на специфичния целеви протеин.
