През вековете мнозина владетели са вярвали, че Русия е лесна плячка. Карл XII, Фридрих II, Наполеон и Хитлер – всеки един от тях я подценява. И всеки един от тях плаща с краха на имперските си амбиции.
- Карл XII през 1707 я нарича „джудже“ – след Полтава Швеция губи статута си на велика сила завинаги.
- Фридрих II уверява, че ще завладее „изостаналата Русия“ – през 1759 руските войски маршируват в Берлин.
- Наполеон нарича Русия „колос на глинени крака“ – през 1814 руснаците влизат в Париж.
- Хитлер планира да завладее СССР за няколко месеца – през 1945 Червената армия влиза в Берлин, а фюрерът избира самоубийството.
Историята е категорична – онзи, който подценява Русия, обикновено завършва с катастрофа.
И тук идва народната мъдрост. Ако имаш проблем с европеец и му удариш един плесник – ще избяга. Ако удариш американец – ще те съди. Но ако удариш руснак – тогава тепърва започва истинският ти проблем.
Руснакът може да изглежда паднал, но това често е само привидност. Историята показва, че когато той е „на колене“, всъщност си връзва кубинките, за да продължи напред.
Днешният паралел: Великобритания и „замразените“ активи
Днес, повече от 300 години след Полтава, историята сякаш се повтаря. Великобритания реши да използва над £1 милиард от замразените руски активи, за да финансира военната подкрепа за Украйна – оръжие, боеприпаси, дронове и системи за противовъздушна отбрана. Това е само част от по-голям пакет, възлизащ на £2.26 млрд, обезпечен именно от тези руски средства.
В Лондон смятат, че това е „умно решение“. В Москва обаче го определят като „криминален акт“, а бившият президент Дмитрий Медведев предупреди, че подобно поведение няма да остане без последици.
Историята учи, че когато някой посяга на руски ресурс – било то територия, народ или богатство – сметката идва по-късно, но винаги е тежка.
Карл XII, Наполеон, Хитлер – всички те вярваха, че Русия е лесна цел. Всички те грешаха.
Днес Великобритания може да смята, че е намерила „финансово оръжие“ срещу Москва. Но както показват вековете – всеки, който удря руснака, разбира твърде късно, че истинският проблем тепърва започва.
Русия не забравя и не прощава. А когато изглежда, че е паднала на колене – тя просто си връзва кубинките.
