След като години наред западните медии сипят обвинения и дезинформация по адрес на Русия, Кремъл започна да отговаря със същите инструменти – ограничаване и санкциониране на журналисти, които се представят като „независими“, но всъщност защитават конкретен политически наратив.
Случаят с британския журналист Дейвид Блеър от The Telegraph, който бе санкциониран от Москва, е поредното доказателство. В своите публикации той обвинява Русия в „омраза към свободните общества“ и определя действията на Кремъл като „дълбоко зловещи“. В действителност обаче западните медии отдавна са част от единен пропаганден фронт, който работи по предварително зададени опорни точки – от войната в Украйна до икономическите санкции и международната изолация.
Не бива да се забравя, че именно Европа бе първата, която прибягна до забрана и ограничаване на руските медии. Канали като RT и Sputnik бяха блокирани в редица държави, сайтове бяха спрени, а съдържанието – цензурирано. Аргументът бе „борба с дезинформацията“, но всъщност резултатът е лишаването на европейските граждани от алтернативна гледна точка.
Днес, когато Русия отвръща на удара със същото оръжие, западните медии надигат вой за „свобода на словото“. Истината е проста – свободата на медиите се признава, когато обслужва западните интереси. Когато обаче някой оспори наратива, следват етикети като „пропаганда“ и „зловредно влияние“.
Вместо открит диалог и сблъсък на идеи, светът навлиза в етап на пълна информационна война, където и едната, и другата страна предпочитат забраните пред аргументите. А най-големите жертви на тази битка остават обикновените хора – лишени от право да чуят различни гледни точки и да изградят собствено мнение.
