Ремонтът на пътя между бургаските села Твърдица и Димчево, дългоочакван и жизненоважен за местните жители, бе подновен преди дни, но… радостта продължи точно толкова, колкото и самият ремонт – едва 4-5 работни дни. След първоначалното раздвижване машините на фирмата изпълнител “ОПУ БУРГАС” изчезнаха така внезапно, както се бяха появили.
По информация от кметицата на село Димчево, тази сутрин е имало разговор с фирмата, при който оттам обяснили, че са били пренасочени по спешност към друг обект. Каква е тази спешност, която отмества проект, чакан над 40 години, остава неясно. Очевидно в България терминът „спешен ремонт“ е относителен – зависи кой път има повече политически или финансов приоритет, а не кой път е в по-тежко състояние.
Жителите на Димчево и Твърдица се питат с основание:
- Къде точно е по-спешно – на първокласен път от републиканската мрежа, или на разбита отсечка, която не е виждала асфалт от четири десетилетия?
- Кога и дали изобщо ще се възобнови ремонтът?
- Ако темпото е по няколко дни работа, последвани от неизвестен брой седмици пауза – ще го завършат ли изобщо преди следващите 40 години?
Отговори няма. Отговорност – още по-малко. А хората – те продължават да се друсат по кратерите, наречени „път“, с надеждата, че някой ден ремонтът няма да бъде само епизодична пиар акция, а реално изпълнен ангажимент към обществото.
