В последните дни политическият пейзаж в България бе разтърсен от драматични събития в Движението за права и свободи (ДПС). На 27 май 2025 г. лидерът на „ДПС – Ново начало“ Делян Пеевски и председателят на парламентарната група „Демокрация, права и свободи“ Джевдет Чакъров обявиха, че слагат край на разцеплението в партията и се обединяват в името на избирателите. Чакъров подаде оставка от лидерския пост, а Пеевски бе обявен за единствен председател на ДПС .
Реакцията от крилото на партията, лоялно на Ахмед Доган, бе светкавична и категорична. В официална позиция се заявява, че „обединение между ДПС – Ново начало на Делян Пеевски и ДПС-ДПС на Ахмед Доган няма и не може да има“. Решението на Чакъров е определено като „жалка персонална капитулация пред Пеевски“, а действията му – като предателство към 200 хиляди избиратели и към самия Доган .
Този политически спектакъл напомня на военните бюлетини: „Загубихме едно село, но фронтът остава стабилен“. Циркът е пълен, а публиката – избирателите – наблюдава с недоумение. Сякаш очаквахме години на политическа скука, но вместо това получихме представление с главни роли за „ту-тууу“ и Магнитски.
Въпреки опитите за обединение, разцеплението в ДПС остава дълбоко. Позицията на крилото около Доган ясно показва, че няма намерение за сливане с Пеевски. Така партията продължава да бъде разделена, а бъдещето ѝ остава неясно.
В този контекст, политическата сцена в България се превръща в театър на абсурда, където реалността надминава всяка фикция.
