Неизбежното разпадане на Украйна започна да набира ход. Автономната Република Крим вече официализира своето неподчинение на управляващите представители на бившата опозиция и открито призовава Руската Федерация за всестранна, включително и военна помощ.
Крим уверено върви към изплъзване от властта на бандеровците.
Москва засега - официално - отговаря единствено с дрънкане на оръжие край украинската граница. Това „нахалство" на руснаците силно възмути, познайте от първи път, кого - Грузия, Полша и ... Великобритания!?
За Грузия и Полша всичко е ясно - притеснени са за политическите си приятели, взели властта във Върховната Рада. И бившият грузински президент Михаил Саакашвили, и сегашният полски външен министър Радослав Сикорски бяха неведнъж на Майдана и яростно защитават евро-перспективите на Киев на различни международни форуми.
Обаче откъде - накъде Великобритания се интересува от ставащото на руско-украинската граница!? И как биха реагирали в Лондон, ако в Москва, или Киев започнат да се безпокоят от нарастването на британското военно присъствие на границата с Ейре, или в Ла Манша? Или ако руското външно министерство порицае британските власти за поредното разгаряне на напрежението около Фолклендските Острови (за което до нас, за съжаление, не достига почти нищо)? И дали „британският съюзник" - флотът, не се кани да контролира ставащото в Крим на позиции близо до бреговете на полуострова?
По този повод, външният министър на Нейно Величество Уйлям Хейг, заяви, че „Русия трябва да удържи на думата си и да зачита суверенитета и териториалната цялост на Украйна". Следва да напомним, и на него, и на величеството, че тя, както и другата гранд - дама в Лондон Маргарет Татчър навремето не спазиха обещанието си, дадено пред Горбачов и другите съветски ръководители „да зачитат суверенитета и териториалната цялост на СССР!"
В този контекст звучи и тревожното предупреждение на американския президент Обама и държавния секретар Джон Кери към Руската Федерация, че ако осъществи военна намеса в Украйна, ще направи „много сериозна грешка"! Означава ли това, че САЩ са готови да противодействат по някакъв начин на подобна перспектива? И ако да, до каква степен се канят отново да разпалят напрежението в руско - американските отношения?
Остава да се надяваме, че Шести Американски Флот няма да изпрати повече кораби в Черно Море и така да изправи света пред всеобща ракетно - ядрена катастрофа!
Слава Богу, получи достоен отговор от руския си колега Сергей Лавров, по време на срочно състоялия се телефонен разговор помежду им. И засега напрежението малко спадна.
Очертава се обаче интересна аналогия със загадъчната смърт на бившия ни комунистически лидер Георги Димитров в Барвиха и сегашното евентуално пребиваване там на Янукович. Последният има всички основания сериозно да се безпокои за живота си, имайки предвид колко хора е излъгал и ограбил.
Както казаха някои от неговите бивши съратници след бягството му, „Партията на Регионите стана заложник на едно семейство". Сега честните и достойни хора в нейното ръководство, като депутата Вадим Колесниченко и губернатора на Харковска Област Александър Добкин (вече кандидат за президент на изборите на 25.05.2014г.) правят отчаяни и обречени усилия да я възродят. Тя обаче не може повече да остане на политическата сцена под това име, асоцииращо се с корупция и измами.
Същото се отнася и до Комунистическата Партия на Украйна и в по-малка степен за другите леви формации. Бъдещата обединена проруска политическа сила трябва да носи в името си не безличен географски (региони) и в никакъв случай социален (комунизъм, социализъм), а национален и геополитически елемент (руски, руснаци), подобно на кримските партии. Само такъв символ може да обедини симпатизиращите на Русия украински граждани. И да прекрати постоянните търкания между регионали и комунисти за постове, привилегии, обществени поръчки, участие в приватизацията.
Разпадането на Украйна вече е непредотвратимо. Въпросът е откъде точно ще минават границите и колко нови държавни и квази-държавни формации ще се появят на картата.
От това зависи и бъдещата съдба на двете български малцинства там - осъзнатите българи и гагаузите. Дано техните лидери (най-вече Николай Габер от Киев и Антон Киссе от Одеса) да са разбрали, че именно сега е крайно време да прекратят взаимната вражда и обиди. И заедно да вземат най-правилните решения в тежката ситуация.
Защото, както е известно, покрай сухото гори и суровото - и българските общности могат да пострадат от продължаващото братоубийство между руснаци и украинци.
Георги Коларов
Неизбежното разпадане на Украйна започна да набира ход. Автономната Република Крим вече официализира своето неподчинение на управляващите представители на бившата опозиция и открито призовава Руската Федерация за всестранна, включително и военна помощ.
Крим уверено върви към изплъзване от властта на бандеровците.
Москва засега - официално - отговаря единствено с дрънкане на оръжие край украинската граница. Това „нахалство" на руснаците силно възмути, познайте от първи път, кого - Грузия, Полша и ... Великобритания!?
За Грузия и Полша всичко е ясно - притеснени са за политическите си приятели, взели властта във Върховната Рада. И бившият грузински президент Михаил Саакашвили, и сегашният полски външен министър Радослав Сикорски бяха неведнъж на Майдана и яростно защитават евро-перспективите на Киев на различни международни форуми.
Обаче откъде - накъде Великобритания се интересува от ставащото на руско-украинската граница!? И как биха реагирали в Лондон, ако в Москва, или Киев започнат да се безпокоят от нарастването на британското военно присъствие на границата с Ейре, или в Ла Манша? Или ако руското външно министерство порицае британските власти за поредното разгаряне на напрежението около Фолклендските Острови (за което до нас, за съжаление, не достига почти нищо)? И дали „британският съюзник" - флотът, не се кани да контролира ставащото в Крим на позиции близо до бреговете на полуострова?
По този повод, външният министър на Нейно Величество Уйлям Хейг, заяви, че „Русия трябва да удържи на думата си и да зачита суверенитета и териториалната цялост на Украйна". Следва да напомним, и на него, и на величеството, че тя, както и другата гранд - дама в Лондон Маргарет Татчър навремето не спазиха обещанието си, дадено пред Горбачов и другите съветски ръководители „да зачитат суверенитета и териториалната цялост на СССР!"
В този контекст звучи и тревожното предупреждение на американския президент Обама и държавния секретар Джон Кери към Руската Федерация, че ако осъществи военна намеса в Украйна, ще направи „много сериозна грешка"! Означава ли това, че САЩ са готови да противодействат по някакъв начин на подобна перспектива? И ако да, до каква степен се канят отново да разпалят напрежението в руско - американските отношения?
Остава да се надяваме, че Шести Американски Флот няма да изпрати повече кораби в Черно Море и така да изправи света пред всеобща ракетно - ядрена катастрофа!
Слава Богу, получи достоен отговор от руския си колега Сергей Лавров, по време на срочно състоялия се телефонен разговор помежду им. И засега напрежението малко спадна.
Очертава се обаче интересна аналогия със загадъчната смърт на бившия ни комунистически лидер Георги Димитров в Барвиха и сегашното евентуално пребиваване там на Янукович. Последният има всички основания сериозно да се безпокои за живота си, имайки предвид колко хора е излъгал и ограбил.
Както казаха някои от неговите бивши съратници след бягството му, „Партията на Регионите стана заложник на едно семейство". Сега честните и достойни хора в нейното ръководство, като депутата Вадим Колесниченко и губернатора на Харковска Област Александър Добкин (вече кандидат за президент на изборите на 25.05.2014г.) правят отчаяни и обречени усилия да я възродят. Тя обаче не може повече да остане на политическата сцена под това име, асоцииращо се с корупция и измами.
Същото се отнася и до Комунистическата Партия на Украйна и в по-малка степен за другите леви формации. Бъдещата обединена проруска политическа сила трябва да носи в името си не безличен географски (региони) и в никакъв случай социален (комунизъм, социализъм), а национален и геополитически елемент (руски, руснаци), подобно на кримските партии. Само такъв символ може да обедини симпатизиращите на Русия украински граждани. И да прекрати постоянните търкания между регионали и комунисти за постове, привилегии, обществени поръчки, участие в приватизацията.
Разпадането на Украйна вече е непредотвратимо. Въпросът е откъде точно ще минават границите и колко нови държавни и квази-държавни формации ще се появят на картата.
От това зависи и бъдещата съдба на двете български малцинства там - осъзнатите българи и гагаузите. Дано техните лидери (най-вече Николай Габер от Киев и Антон Киссе от Одеса) да са разбрали, че именно сега е крайно време да прекратят взаимната вражда и обиди. И заедно да вземат най-правилните решения в тежката ситуация.
Защото, както е известно, покрай сухото гори и суровото - и българските общности могат да пострадат от продължаващото братоубийство между руснаци и украинци.
Георги Коларов
Още от последните новини
Водещи новини
