Вътреболничните инфекции – невидимата заплаха, която убива
Болниците трябва да са място за лечение, но твърде често се превръщат в източник на нови болести. Вътреболничните инфекции са сред най-големите проблеми на здравната система в България и по света. Те не само удължават престоя на пациентите и оскъпяват лечението, но и често завършват с тежки усложнения или смърт.
Кои са най-честите вътреболнични бактерии?
В болничната среда „живеят“ десетки микроорганизми, които атакуват отслабения организъм на пациента. Сред тях най-често срещани са:
- Escherichia coli (E. coli) – причинява най-вече инфекции на пикочните пътища и сепсис.
- Staphylococcus aureus (вкл. MRSA – метицилин-резистентен) – чест причинител на инфекции в хирургични рани, катетри и импланти.
- Klebsiella pneumoniae – опасна при пневмонии и сепсис, особено при пациенти в интензивни отделения; често е мултирезистентна.
- Enterococcus spp. (вкл. VRE – ванкомицин-резистентни) – свързани с уринарни и коремни инфекции.
- Acinetobacter baumannii – изключително устойчив, среща се в реанимации и е сред най-трудните за унищожаване.
- Pseudomonas aeruginosa – може би най-упоритата от всички. Тя обича влажните повърхности, развива се в апаратура и превързочни материали, изгражда биофилм и е устойчива на почти всички антибиотици.
Всички тези бактерии са опасни, но Pseudomonas aeruginosa е смятана за един от най-големите кошмари на съвременната медицина, защото се лекува изключително трудно.
Как се разпространяват?
Инфекциите в болниците най-често тръгват от:
- недостатъчно стерилизирани хирургични инструменти;
- катетри и интубационни тръби;
- влажни превързочни материали;
- апаратура, която не е изсушена и обработена правилно;
- пряк контакт чрез ръцете на персонала.
Какво трябва да се прави?
За да бъде прекъснат този порочен кръг, са нужни строги мерки:
- стерилност на инструментите (автоклавиране);
- суха и чиста среда без застояла вода;
- изолиране на заразените пациенти;
- ограничаване на безразборната употреба на антибиотици;
- UV-C лампи за дезинфекция на операционни;
- строг контрол върху раневите грижи.
Кой следи за това?
На хартия контролът е поверен на Регионалните здравни инспекции (РЗИ). Те трябва да вземат проби, да проверяват стерилизационните протоколи и да следят за антибиотичната дисциплина. На практика обаче често има зависимости – роднински връзки, познанства и дори случаи, в които проверяващи и проверявани разчитат един на друг. Това превръща проверките във формалност.
Какво предлагаме като граждани на Бургас?
- РЗИ от един град да проверяват болници в друг, за да се избегнат зависимости.
- Министерството на здравеопазването да създаде централен регистър с резултатите от проверките.
- Докладите от инспекциите да се публикуват онлайн.
- В проверките да участват независими експерти и пациентски организации.
- Инспекторите да се ротират и да не проверяват многократно едни и същи болници.
Нашият апел
Ние, гражданите на Бургас, настояваме за истински контрол върху вътреболничните инфекции. Не приемаме болниците да бъдат източник на смъртоносни бактерии. Не искаме проверки „на хартия“, а реални мерки, които да прекратят порочната практика пациентът да влиза за операция, а да излиза с инфекция, която се лекува с години – и често без успех.
Време е държавата да докаже, че животът на пациента стои над зависимостите и връзкарството.
