Народ, който се присмива на всичко. Такива сме — знаем всичко, разбираме от всичко, а реално не разбираме от нищо. Мнения — по всяка тема. От космоса до канализацията. От войната в Украйна до това колко сол да има в таратора. Всеки е експерт. Всеки е компетентен. А всъщност — една маса от шумни, самоуверени простаци, които се гордеят, че „не им пука“.
Народ, който не може два камъка да сложи един върху друг, но ще обяснява на инженера как се строи. Народ, който не е написал две изречения без правописна грешка, но ще дава акъл на лекар или професор. Народ, който живее в собствената си кал, мрази всички, които са се измъкнали от нея, и ги нарича „алчни“, „измамници“ и „виновни за всичко“.
Българинът днес не мисли, не създава, не гради. Той се присмива. Смехът му е злобен, празен, отровен. Не защото е смешно, а защото не може да понесе чуждия успех. Не знае какво е етикет, но ще те „възпитава“ във Facebook. Ще ти напише „голем си глупак“, докато самият той не е прочел книга от трийсет години.
Мизерници, облечени в евтина гордост и още по-евтина омраза. Вечно недоволни, но никога от себе си. И вечно търсещи виновен – било държавата, времето, богатите, съседа, съдбата. Все някой друг. Защото най-големият им страх е да видят истината в огледалото.
И тя е проста: прост народ. Без култура, без възпитание, без срам. Народ, който не знае, че невежеството не е мнение.
