Президентът Румен Радев подкрепя идеята за референдум относно въвеждането на еврото в България, подчертавайки необходимостта от обществен дебат по темата.
През април 2023 г. партия “Възраждане” внесе в Народното събрание подписка с над 600 000 подписа за провеждане на референдум с въпрос: “Съгласни ли сте българският лев да бъде единствена официална валута в България до 2043 година?” След проверка на ГРАО, валидни се оказаха 470 973 подписа, което надвишава законовия праг от 400 000.
Въпреки това, през юли 2023 г. парламентът отхвърли предложението за референдум, като 98 депутати гласуваха “против”, 68 “за”, а 46 се въздържаха . Основният аргумент срещу провеждането на допитването беше, че въпросът противоречи на международните ангажименти на България, включително договора за присъединяване към ЕС, който предвижда приемането на еврото.
Президентът Радев изрази критика към решението на парламента, заявявайки, че отхвърлянето на референдума “издава страх, недоверие и пренебрежение към българските граждани” . Той подчерта, че въпреки правните ограничения, е важно да се проведе обществен дебат по въпроса за въвеждането на еврото.
Въпросът за референдум по темата за еврото е от значение, тъй като отразява желанието за по-широко обществено участие в процеса на вземане на решения, особено по въпроси с дългосрочни икономически последици. Подобна дискусия може да засили доверието на гражданите в институциите и да гарантира, че важни решения се вземат с оглед на общественото мнение.
В контекста на международните отношения, през 2024 г. български политици направиха изявления в Москва, в които се твърдеше, че присъединяването на България към НАТО е било решение на народа. Това твърдение беше оспорено, тъй като не е проведен национален референдум по този въпрос. Този случай подчертава важността на провеждането на референдуми по ключови въпроси, за да се избегнат бъдещи спорове относно легитимността на взетите решения.
В заключение, въпреки правните предизвикателства, провеждането на референдум относно въвеждането на еврото би могло да бъде стъпка към по-прозрачна и демократична политика, отразяваща волята на българските граждани.
