Прасето ни е спасило от потурчване

Росен Янков, 24 часа 

Когато на Коледа седнем на трапезата, нека отдадем дължимата почит на юначното българско прасе, изяждайки го. То ни спаси от потурчване. Мястото му в пантеона на българската бойна слава е наред до герои, като се почне от хан Тервел и се стигне до войската на цар Иван Шишмана, които са попречили на исляма да завладее Европа. Също като тях и нашето прасе е правило бой, "мила моя майно льо, за българско име" срещу козела - най-свирепия джихадист измежду домашните животни. Но за да разберем достойнствата на прасето и да му признаем заслугите към род и родина, трябва първо да си обясним защо ни е гнус от него. Защото върши само свинщини. Много е мръсно, въргаля се в локви от пикоч и дори яде лайна, а в лакомията си бързо стига до канибализъм. Не случайно в Шумер, Вавилон, Финикия, Ур Халдейски и другите места, наричани люлка на цивилизацията, прасето е презряна твар. Съдейки по надписи в египетски гробници, то е низвергнато през Новото царство (1567-1085 г. пр. Хр.) Когато посещава Египет в края на династичния период (332 г. пр. Хр.), Херодот докладва: "Прасето смятат за толкова нечисто животно, че ако човек случайно го допре, веднага тича на реката и скача с дрехите в нея." Според Херодот свинарите в Египет са най-презряната каста и им е забранено да стъпват в храмовете. Старозаветният Господ-Бог е възмутен от прасето и изрично го забранява на своя богоизбран народ. Тази забрана е една от най-строгите в Библията. Йехова я налага в Левит, но му се вижда малко и я повтаря във Второзаконие. Освен върху яденето на свинско я разпростира и върху допира до свиня или до мършата . Нечисти от свински допир стават и съдове, дрехи, чували и "всякакви вещи". Те трябва да се измият. И водата обаче не може да спаси глинените съдове, пещите и огнищата. Оскверни ли ги свинският допир, Господ повелява да се трошат. В Левит, 11:7 Бог разяснява на Мойсей и Арон защо поставя свинята в дългия си забранителен списък на животни за ядене: "защото копитата са раздвоени, и на копитата си има дълбок разрез, но не преживя; тя е нечиста за вас". Това, изглежда, е опит за таксономия. За равините е излишно да обосновават табуто над свинята, то е очевидно. В наставленията им се казва: "Всеки, който види отвратителните привички на свинята, няма и да пита защо тя е забранена." Този постулат за външно подразбиращата се свинска гнус е формулиран за пръв път през XII в. от равина Мойсей Маймонид, философ и придворен лекар на султана Саладин в Кайро. Маймонид изпитва отвращение към свинята, но и към хората, които я ядат. То е най-силно към християнската свиня и към християните, които я ядат. "Основната причина Законът да забрани свинското месо може да се види в обстоятелството, че привичките и храната на прасетата са много мръсни и отблъскващи", пише Маймонид в своето съчинение "Упътване за обърканите". Според него, ако Законът допускаше да се отглеждат прасета, улиците и къщите в Кайро щяха да са мръсни като в Европа, защото "устата на свинята е мръсна колкото лайното ". В Стария завет забранените животни са повече и от застрашните в Червената книга. В Корана обаче хранителни табута няма. Изключението е само едно - пак прасето! Аллах вменява на правоверния чрез своя пророк Мохамед: "Само тези неща Той ти забранява: мърша, кръв и месо от свиня" (Коран 2,168). Не му стигаше на прасето гневът на Йехова, а ето че и Аллах го поглежда лошо. Маймонид обаче е едностранчив, защото никога не е виждал чисто прасе. И Мохамед не е виждал. Домашните прасета почват да ядат лайна не заради някакъв вроден техен дефект, а когато стопаните им, хората, ги отглеждат зле и няма нищо друго за ядене. Иначе те най обичат да се хранят с жълъди, корени и зърно. Нахвърлят се едни на други, когато прегладнеят. Но канибализмът е характерен за всички всеядни видове и особено за стопанина на прасето, човека. Въргалянето в кал също не е природен дефект. Прасето го прави, за да се охлажда, и предпочита течаща вода или поне чиста локва, а не замърсена с урина и фекалии. Клеймото на юдаизма и исляма над прасето като най-мръсно оставя без обяснение защо тези религии са толерантни към другите домашни животни, които ядат лайна. Пилетата и козите, ако имат съответната мотивация и възможност, хапват всякакви фекалии, както и собствените курешки и дронки. Кучето пък много лесно развива апетит към човешки изпражнения. Така и става в земите, където забраната на прасето е отворила боклукчийската ниша за кучето. Впрочем Йехова забранява да се яде кучешко, но не и да се допираш до куче и да го поглеждаш, за разлика от прасето. Но за Левит са нечисти и животни като котката и камилата, които никога не ядат лайна, нито свои, нито чужди. Ето защо Маймонид не може да вникне в таксономичните идеи на Бога и решава да добави и своя. Според него забранените животни не стават за храна не само защото са се омърсили с ядене на лайна като прасето, но защото всички те са вредни за човека. "Аз твърдя, че забранената от Закона храна е нездравословна", пише той. Но е конкретен само за свинското. Това месо е нездравословно, защото "съдържа повече влага от необходимото и твърде много излишна субстанция". За другите животни Маймонид просто казва, че са забранени заради "вредната им природа". Теорията му е първата медицинска обосновка на вредата от свинята. Тя трябва да чака цели 700 години за научното си потвърждение. През 1859 г. е открита клинична връзка между недопеченото свинско месо и трихинелозата. Тя става най-популярно обяснение за юдейското и ислямското табу върху прасето. Да, Маймонид е бил  прав, свинското си е нездравословно Този извод вдъхновява теолозите да диплят и други медицински оправдания за забраняването на храни в Библията: дивите зверове и камилата, защото месото им е твърде жилаво и трудно се смила; кръвта, защото е най-добрата среда за микробите, и т.н. При свинското обаче тези опити за рационализация имат парадоксален ефект. Надигат се гласове, че щом причините за табуто са научно установени, вече няма нужда то да се спазва. Иска се само свинското да е по-препечено. Равините парират с аргумента, че Божията промисъл в Левит никога няма да бъде разбрана докрай. Затова диетата трябва да се спазва в израз на подчинение към Божията воля. Все пак трихинозната теория за въздържане от свинско губи привърженици, тъй като няма как едно откритие от XIX в. да е било известно на Левит 450 г. пр. Хр. А и защо човек да чака научно обяснение за вредния ефект от някои храни, за да ги избягва? Ако яденето на свинско е имало тежки последици за здравето им, древните биха го отказали, без изобщо да им трябва да знаят нещо за трихинелозата. Нужно ли е да си спец по молекулярна химия на токсините, за да знаеш, че някои гъби са отровни? Ето защо трихинозната теория е трябвало да се отхвърли, но на друго основание. Свинята като причинител на болести не е особена с нищо. Всички домашни животни са рискови за човешкото здраве. Кървавият телешки стек например, наричан “алангле”, е богат източник на глисти. В човешките черва те стигат 5-7 м дължина и причиняват жестока анемия. Говедата, козите и овцете пренасят бруцелоза, чиито симптоми са висока температура, болки в ставите, отпадналост и главоболие. Но най-опасен е антраксът, пренасян пак от тях. Хора и животни масово мрат от антракс чак до 1881 г., когато Луи Пастьор създава ваксина. За разлика от трихинелозата, която по-често е без симптоми и рядко има фатален изход, антраксът почва с циреи и твърде бързо свършва със смърт. Така че, ако забраната в Библията да се яде свинско е поради грижата на Йехова за човешкото здраве, това е най-старата документирана лекарска грешка. Приемаме, че на Него му е известно всичко за трихинелозата. Тогава Той би предпазил своя народ от нея не като забрани свинското, а като заповяда то да е добре опечено. Тогава Левит ще гласи примерно така: “Месо на свиня не яжте, докато розовият му цвят не изчезне при печенето.” А същата препоръка би следвало да се издаде и за телешкото, агнешкото и ярешкото. Но обвинение срещу  Йехова в лекарска грешка няма как да издържи пред съда... Старият завет съдържа доста прецизна формула за различаване на доброто от лошото месо. Тя няма нищо общо с мръсните навици и Левит, 11:3 я дава така: “Яжте всеки добитък, който има раздвоени копита и на копитата - дълбок разрез, и който преживя.” Всяко обяснение защо свинята не става за ядене трябва да почне от тази формула, а не от екскременти или от лоши навици. По-нататък Левит уточнява, че свинята удовлетворява само част от формулата: копитата  са раздвоени и с разрез. Но не и другата част - тя не преживя. Първо да изясним защо Йехова иска ядливите животни да са преживни. Юдеите са отглеждали 3 такива - говеда, овце и кози. Те са били и трите най-важни източника на протеини, и то не защото хората капризно са настоявали да ядат (и доят) именно преживни животни. А защото и трите са тревопасни и се хранят най-добре с растения, богати на целулоза. Търбухът на тревопасното е най-съвършеният храносмилателен орган. Само той може да преработи фибрите в тревата, сламата и листата. Този търбух има 2 стомаха с 4 отделения, подобни на бидони за ферментация. В тях храната се мели от бактерии. Търбухът заема над 60% от тялото на говедото, докато при всеядния човек той е под 10%. Докато пасат, преживните почти не дъвчат. Пращат погълнатото в първия стомах и то започва да ферментира. Оттам го връщат на порции в устата като омекнала каша, за да го дъвчат пак, което е и преживянето. Накрая го гълтат в другите бидони на търбуха за по-нататъшна ферментация. Тази извънредно ефикасна система на хранене с целулоза прави преживните животни най-подходящи за отглеждане от човека. Той получава месото и млякото им, без да “къса от залъка си”, за да ги храни Тревата, сламата и листата не стават за ядене колкото и да ги вариш, но за козите, овцете и говедата те са деликатес. Така тревопасните не се конкурират с човека за една и съща храна. Обратно, вдигат добивите му, като теглят плугове и торят посевите му с изпражнения. Отделно му дават влакна за дрехи и кожи за обувки и хамути. Прасетата от своя страна, макар и всеядни, не са тревопасни все пак. Ако ги храниш с жито, царевица, картофи, соя и каквото още се сетиш с ниско съдържание на целулоза, ще постигнеш чудеса в угояването. Давай им обаче трева, слама и листа, и ще им броиш ребрата. От всички бозайници прасето е с най-висок коефициент на превръщане на храната в живо тегло и затова наддава най-бързо. През живота си то превръща в месо, сланина, кокали и жили 35% от поетите калории. При овцете този дял е едва 13%, а при говедата е някакви си 6,5%. Едно прасенце наддава с кило от всеки 4-5 кг ярма в копанята му, докато за същия ефект при теленцето отиват по 10 кг фураж. Кравите раждат винаги по едно теле след 9-месечна бременност. При днешните технологии в животновъдството отиват 6 месеца, за да стигне то 200 кг от паша, и после още 8-10 месеца угояване в клетка със зърнени смески, за да наддаде до кланично тегло от поне 450 кг. А свинкята 4 месеца след заплождането ражда 8, че и повече прасенца, които след 6 месеца вече са по 180-200 кила всяко. Вижда се, че същността на прасето е сведена до това да дава месо за угощение на човека Нито четината му става за нещо, ни можеш да го яздиш, нито да го впрегнеш да ти оре. Но в анатемата над него се съдържа и нещо повече от неумението му да я кара на трева и храсти. Прасето тегли късата клечка и защото е непригодно за климата и екологията на Близкия изток. За разлика от рогатия добитък, който живее добре в степни и полупустинни райони с топъл климат, прасето обича долини и сенчести гори с изобилие от вода. Охладителната му система не пасва за живот в знойни хабитати, каквито са обиталищата на Аврамовото потомство. Тропическите породи рогат добитък могат да карат дълго без вода и се охлаждат било чрез дишането, било през къса светла козина (дългорунните овце са характерни за друг, по-студен климат). За много потен човек казват “поти се като свиня”. Този израз обаче е клеветнически, той няма анатомично основание. Прасетата не могат да се потят - те просто нямат потни жлези. Всъщност най-потните същества са хората. Тънката четина слабо предпазва прасето от слънцето и то, горкото - какво да направи, за да се охлади? Почва да диша тежко, сумти, квичи и грухти, но не помага. Щура се да търси нещо мокро и да се зарови в него. Това е и обяснението защо прасето се въргаля - охлажда се чрез изпаряване през кожата и чрез допир до прохладната пръст. Доказано е експериментално, че калта е с по-голям охлаждащ ефект от водата. Така че прасето с окаляни бутове се е охладило почти три пъти по-ефикасно от прасето с мокри бутове. Това обяснява и другата му мръсна привичка. Когато навън мине 30 градуса, прасе, лишено от кал, се пищисва и започва да се валя в собствените си фекалии и урина, за да се спаси от слънчев удар И за капак - колкото по-голямо е, толкова по-зле му понасят жегите. Следователно, да се гледат прасета в Близкия изток тогава, пък и сега, излиза доста по-скъпо от гледането на преживен добитък. Разходите за сянка, вода и кал и за угояване са прекалено големи. Но решаващият недостатък на свинята е, че не се дои. Освен за месо тя не става за нищо друго. Номадите не гледат прасета. Просто няма как да ги опазят от зноя при дългите си преходи и да им осигуряват вода. Докато си намери обетована земя, която да обработва, народът на Израил е бродил доста, цели 40 години според Библията. Бедуините, сред които покълва ислямът, също са номади, и за тях свинското е било непозната съмнителна храна. Чергарското минало на тези народи обяснява отказа им от свинското. Но е загадка защо той прераства в погнуса, когато те усядат и се заемат със земеделие. А и щом съотношението между ползи и разходи прави прасетата неизгодни, защо все пак те са отглеждани, и то от 10 000 години? В най-старите неолитни селища Калат Ярмо в Ирак, Ерихон в Йордания и Аргиса в Тесалия са намерени кости, които бележат етапите на превръщането на глигана в домашно прасе. В зората на египетската цивилизация племената около Северен Нил ядат свинско и почитат Озирис. Но са завладени от южняците, които се въздържат от свинско и почитат Сет. Те налагат своите хранителни норми на северняците. С времето гъстотата на населението край Нил расте и при слаба реколта прасетата се конкурират с хората за една и съща храна. Това личи от следния текст от епохата на Старото царство: “Грабват храната от устата на свинята и не  казват както преди “това е добре за теб, а за мен не е”, защото хората бяха много гладни.” Що за храна може да се грабне от зурлата? От по-късен напевен текст във възхвала на фараона се разбира, че е зърнена: “Най-добрите им ниви се орат за нас, нашите волове са в Делтата, карат пшеница за нашите свине.” И в Месопотамия като в Египет прасето изпада в немилост след дълъг период на благоденствие. 30% от животинските кости, намерени в Тел Асмар между Тигър и Ефрат (2800-2700 г. пр.Хр.), са свински. В Ур и Шумер за прасето настават тежки времена, когато изкуствено напояваните ниви се засоляват. Налага се да ги сеят с ечемик вместо с пшеница. Той е по-издръжлив на солта, но дава по-малък добив. Краят на прасетата идва, когато Шумерското царство е покорено от Вавилон. При царуването на Хамурапи все още ги има, но след 1900 г. пр.Хр. костите им изчезват от археологическите пластове. Прасето е било налично и в зората на християнството. Евангелистът Лука разказва как Исус прогонил бесовете от някакъв обсебен и ги вселил в стадо свине. То се сурнало от рътлината и се издавило в Галилейското езеро, а човекът бил излекуван. (Лука, 8:27-36). Дори днес в Галилея израелците тайно гледат прасета, но като цяло свиневъдството е западнало от Мароко до Индия. Антропологът Карлтън Кун дава убедително обяснение за този упадък. Отдава го на обезлесяването и на демографския прираст. През неолита прасето е можело да рови на сянка из дъбовите и буковите гори за жълъди, трюфели и др. горски деликатеси. Но горите се изсичат и палят, за да отворят място за ниви и маслинови градини. Ландшафтът се сменя на 4 фази - от горски, през земеделски и степен до пустинен. Екологичната ниша за прасето изчезва, а и всяка фаза прави все по-изгодно да се развъжда рогат добитък и по-неизгодно да се гледат прасета. Бившият директор на Организацията на ООН за прехрана и земеделие Робърт Уайт е пресметнал, че преди 7000 г. 70% от Мала Азия са били гора. Днес тя заема едва 13%. Запазили са се само 1/4 от горите по каспийския бряг, 1/2 от горите в Долен Кавказ, 1/5 от дъбовите и 1/6 от хвойновите гори в планините Загрос, Елбурз и Хорасан в Иран и едва 1/12 от хвойновите гори в Кавказ. Последната гора в Близкия изток е изсечена за траверси през 1922 г. Така земята от Атласките планини до Ганг се оголва, ерозира и днес е само пустини, голи баири и камънак. Тази среда, а не таксономичната аномалия на прасето, определя незавидния му статут. То е опитомено само заради месото и няма алтернативна функция, която да оправдае отглеждането му, когато екологичните условия за това са влошени. Хайванчето става безполезно, че и по-лошо - става вредно. Вече е проклятие да го докосваш и дори да го поглеждаш. То е най-долният парий при животните. Тази трансформация контрастира със съдбата на кравите в Индия Там след подобна серия екологични бедствия - обезлесяване, ерозия на почвите, поява на пустини - броят на говедата намалява и съответно качествата им като добитък за доене и впрягане стават по-ценни от всякога. Хиндуизмът забранява месото им да се яде и така ги спасява от заколение. В Индия става благословия да видиш или да пипнеш крава - тя е божество. Това е още едно доказателство, че религиите усилват влиянието си, когато утвърждават полезни заварени практики. Съдейки по 10-те Божи заповеди, и Господ не си е губил времето да заклеймява несъществуващи или да забранява невъзможни неща. Явно, когато е общувал с Мойсей, в Близкия изток още е било възможно, макар и все по-трудно да се гледат прасета.  Люлката на исляма е била вързана на камилски гърбици Йехова забранява да се ядат всички гръбначни земни животни, които не преживят. Освен прасето в списъка му влизат кучета, котки, гризачи и влечуги. Но забраната застига и животни, които са хем сухоземни, хем и преживят според Левит. Те са камилата, заекът и една гадинка, за която преводачите на Библията не могат да се спогодят как да се казва. В оригинала е shaphan, във Вулгата е даман, на английски е скален заек, а в един превод съвсем погрешно е обявена за таралеж. Както и в много други случаи, най-точен е преводачът на български (за Стария завет това е Методий, за Новия - брат му Кирил). Той е изковал названието “скоклива мишка”. То е по-добро дори от названието “мишка кенгуру” в някои днешни учебници по зоология, дадено на мишката заради нейните подскоци по 3 метра. Камилите са с анатомично различен търбух от говедата, овцете и козите. Но те също ядат трева и листа и ги връщат в устата за предъвкване. Ала да наречеш заека преживен, е не гаф, а зоологически зулум. Заекът може да смели трева само чрез копрофагия. (Дъвче я, гълта я, отделя я в екскрементите си и ги яде.) Това донякъде прилича и на преживяне. Но да се връща през червата недосмляната целулоза за повторна преработка, е доста странна технология. Колкото до скокливата мишка, тя е плашлив гризач, по-малък от катерица, няма търбух и със сигурност не преживя. Изглежда, Левит я е взел за преживна като заека, защото челюстите й са в постоянно движение. Парадоксът е, че скокливата мишка, макар и пълен антипод на прасето, също е забранена за ядене. За разлика от него тя няма нужда от никаква вода и кара с месеци, без да пие и капка. Издишната струя въздух кондензира в носа. Екскрементите й първо се подсушават. Има най-съвършения бъбрек в природата и почти не отделя урина. Храни се със семена, богати на мазнини и въглехидрати, но бедни на протеини, което намалява производството на урея. Страничен продукт от метаболитната оксидация на въглехидратите е вода и скокливата мишка си я складира в т. нар. Бримка на Хенле в бъбречния нефрон. Тази вода й стига. Така само камилата е хем гръбначно, хем сухоземно животно, хем и откровено преживя, но израилтяните не бива да ядат и нея. Пълна бъркотия! Тя може да се обясни със закъснялото създаване на тази глава от Библията. Средата на пети век пр.Хр. е доста късен етап в историята на юдеите и Левит явно е опитал да кодифицира вече утвърдени предразсъдъци към храните. Търсел е някоя проста обща черта за гръбначните сухоземни, които стават за ядене. Ако е бил по-наясно със зоологията, е можел да въведе само един критерий - “преживни” с уточнение “освен камилата”. Но явно Левит не е бил сигурен, че измежду нежеланите животни само камилата преживя. Затова добавил и критерия “раздвоено копито”. От всички преживни само камилата е лишена от тази черта. Тя стъпва не с копито, а с два големи гъвкави пръста на всеки крак, тоест има не раздвоено копито, а раздвоени пръсти. Защо обаче камилското месо е отритнато? Най-вероятно заради чудесната адаптация на камилите към пустинния хабитат. Те имат забележителното умение да си складират вода, издържат на жеги и носят товари в дълги преходи. Стискат ноздрите и клепачите си толкова здраво, че издържат и на пясъчни бури. Всичко това прави камилата най-ценното притежание за пустинните номади. Тя е антипод на прасето и в друг смисъл. Гърбицата  е склад не за вода, а за мас, която  служи като енергиен резерв. Заради това струпване на маста под кожата на камилите, за разлика от прасетата, има само тънък слой мазнини. Това улеснява отделянето на телесна топлина. Като уседнал селянин израилтянинът можел да мине и без камили. Извън пустинята козите, овцете и говедата са доста по-ефикасни преобразуватели на целулозата в месо и мляко. А и камилите се размножават твърде бавно. До 6-ата година нито женската може да ражда, нито мъжкарят може да се съеши. Забавянето става още по-голямо заради мудното разгонване на мъжкаря - само веднъж годишно, и заради дългата бременност - 12 месеца. Така че камилското месо и мляко са имали пренебрежим дял от масата на древните юдеи. Малцина от тях като Аврам и Йосиф имат камили, но явно са ги ползвали само за езда. При мюсюлманите е различно. Коранът изрично им забранява свинско, но изрично им препоръчва камилско. Целият начин на живот на бедуините, последователи на Мохамед, се основава на камилата. Тя е главно транспортно средство през пустинята и главен източник на животинска храна, най-вече мляко. Може да се каже, че през VII век люлката на исляма е била вързана за камилски гърбици. Ако той бе забранил камилата, никога нямаше да стане световна религия. Нямаше да завладее Арабския полуостров, да затрие две империи - персийската и византийската, да влезе в Европа и да прескочи на юг от Сахара и на север от Тибет. Ислямът напредва на запад през безводни райони, обитавани от номади. За тях също като за бедуините на Мохамед свинското е незначителен или липсващ компонент от менюто. Забраната му от Корана не ги обрича на никакво ново въздържание, нито им отнема поминъка. На изток ислямът се настанява в пояс от сухи, голи и безводни земи от Средиземно море през Сирия, Ирак, Иран, Афганистан и Пакистан.  Сред приелите исляма ще да е имало и такива, които са обичали свинско Но повечето хора от Мароко до Индия са разчитали на рогат добитък за прехраната си векове преди Коранът да бъде написан. А в малки анклави, където условията позволяват да се гледат прасета, това е ставало дори под погледа на Аллаха. Карлтън Кун описва едно толерантно към свинята берберско село в Атласките планини. Макар и мюсюлмани, жителите му си чуват прасета. Сутрин ги пускат в дъбовата гора, вечер си ги прибират. Но селяните отричат да ги гледат, не ги вадят на пазар и ги крият от външни хора. Явно ислямът е неспособен да изкорени прасето от места, където то може да се отглежда. Добър пример за това е България. Той заварва в нея развито свиневъдство и цели 500 години не успява да надделее Същият провал го чака и в Малайзия, части от Индонезия, Филипините и на юг от Сахара. Тези земи са подходящи за прасетата и стават граници на ислямската експанзия. Навсякъде тя среща съпротива от хора, които обичат пържоли. В Китай - производител номер едно на свинско в света, ислямът се е закачил само в северозападните пустинни провинции Синцзян и Вътрешна Монголия. В Европейския съюз, който коли 240 милиона прасета годишно, ислямска членка засега няма. А и в целия свят измежду всичките видове меса и риби свинското се консумира най-много. Ислямът е географски заобиколен от зони с горски площи, подходящи за прасето, а се е наложил в голи и жежки райони, в които то едва диша. Прасетата се оказват най-зорката гранична стража на християнските земи. Пуснете ги в Странджа  покрай проблемната  бразда и те ще пъдят мюсюлманите, а ще пропускат само бежанците християни За да си пробие път, ислямът стимулира екологичните и икономическите условия, обуславящи възхода му. Най-важното от тях е да няма гори, за да не се въдят прасета. Тъкмо гората е и залогът в необявения екологичен джихад срещу християните в Южна Европа. Отхвърляйки прасето, мюсюлманите автоматично спират да ценят гористите райони, в които то се чувства най-добре, и ги подлагат на обезлесяване. Тайното им оръжие е козата. Тя е най-големият горски душманин, тъй като унищожава подраста под склопа на широколистните гори, а и се катери по дърветата, за да бръсти листа и клонки. Пуснеш ли кози в някоя гора, тя става реликтова (спира да се възпроизвежда) и след време я няма. Като дава простор на козите, ислямът влошава условията за гледане на прасета и така премахва главната причина за недоверие в думите на Пророка. В България обезлесяването е най-напреднало в райони с предимно турско население. Лудогорието например отдавна е анахронизъм като име. Гората редее и в Източните Родопи, Варненско, Айтоско - навсякъде, където се гледат овце и кози, но не и свине. Но Албания предлага още по-драстичен пример за обезлесяване и козя експанзия. От картата в “Гугъл” се вижда, че тя е отчетливо разделена на гориста християнска част с прасета и гол ислямски район, над който тегне свинското проклятие.   Росен Янков, Вестник 24 часа