На няколко километра от Бургас, навътре в морето, има затрупано истинско съкровище. Само че не от злато и скъпоценни камъни, а от... кости, пише в последният си брой в-к "Монитор".
Гмуркачите, които се спускат в морските дълбини, разказват, че в пясъчна плитчина, намираща се недалеч от брега, на дъното на морето има истински подводен Джурасик парк. Той е част от дълбочинния пейзаж от незапомнени времена. Става дума за богато находище от вкаменелости или фосили - останки от древни животни. Точното място познавачите пазят в тайна, за да не дават повод за набези на подводните иманяри.
През различните периоди от годината останките или се появявали, или изчезвали, в зависимост от движението на пясъчните наноси. Първата голяма научна експедиция, посветена на изследванията на "мистериозните" останки, била проведена през 1973 година. Тя била организирана след сигнали, че на няколко десетки метра под водата
пясъкът е осеян с огромни бивни, зъби и кости. Тогава специалистите установили, че те са от мастодонти - прародителите на днешните слонове.
Според един от най-добрите познавачи на древните хоботни бозайници - палеонтолога доктор Георги Марков, тези животни са обитавали земите около Бургас преди около шест милиона години. Това са показали задълбочените изследвания, които той е правил над находките, съхранявани в Бургаския природонаучен музей. Точното определяне на възрастта им е изключително трудна задача.
В справочната литература периодът на съществуване на мастодонтите варира във времето от преди 65 милиона години до преди три милиона години. В бургаския музей са изложени също и останки от древен носорог, открити по време на изкопни работи в центъра на града. Зъби и бивни от мастодонти са намирани и в Морската градина на Бургас, разказват специалистите.
Историята сочи, че първите в света регистрирани изследвания на фосили от мастодонти били направени още през 1698 г. в университета в немския град Гота. Тогава историографът на херцозите на Саксония Вилхелмус Тенцелиус убедил своите съвременници, че откритите от него в Тюрингия огромни кости са принадлежали на гигантски слон - мастодонт, животно огромно над 5 метра, тежащо тонове.
Във времето, когато те обитавали Замята, динозаврите вече ги нямало. Ако се опитаме да си представим тогавашния пейзаж, то той би изглеждал подобно на този в саваната на днешна Северна Африка. Преобладавала тревистата растителност и редките, ниски гори. В небето през тази епоха най-вероятно са прелитали предимно гигантски грабливи птици, подобни на сегашните орли и соколи, само че много по- големи. Съвременници на мастодонтите са били също и саблезъбите тигри - махайродус, праисторическите антилопи и газели, маймуните мезопитекус, леопардоподобният метайлурус и някогашните предци на днешния жираф.
В праисторическата савана са препускали древните трипръсти коне - хипариони. За тяхното присъствие тогава обаче може да се съди само чрез съпоставяне на данните за страната изобщо, тъй като останки от такива архаични видове в региона не са открити. В България техни кости са намерени край град Хаджидимово в Южен Пирин. Те са изложени в експозицията на музея в Асеновград. Палеонтологичната история на човека сочи, че през този период Homo Sapiens (разумен човек) още го е нямало. Тези гиганти са изчезнали като вид от лицето на Земята в началото на кватернера, по време на последния ледников период. Техни наследници по хронология са мамутите - съвременниците на праисторическия човек.
Друго архаично свидетелство от морето също ни дава представа за някогашния облик на земите край днешното крайбрежие на Черно море. На дъното на морето, близо до Созопол, в пролива между северната част на града и остров "Св. Иван", на дълбочина между 18 и 20 метра, има място, което подводничарите наричат Вкаменената гора.
Огромни минерализирани стволове с диаметър 4-5 метра стърчат от пясъчното дъно. Те са стотици и създават усещането, че плувецът е попаднал в апокалиптичен древен лес. Това наистина е вкаменена гора, потънала преди 70 милиона години под водите на Черно море.
На 70 километра от Бургас има и друго интересно находище на останки от древни видове - пясъчната кариера край карнобатското село Венец. Там на площ от 500 квадратни метра в рохкавата земя работници многократно са намирали бивни и зъби от мастодонти. За съжаление малко от тях са запазени. Част от спасените екземпляри се съхраняват в Природонаучния музей в Карнобат. За пръв път огромен зъб от изкопаемо бил донесен в музея през 70-те години. Неговият откривател го дарил за експозицията. През 1991 г., по време на теренни проучвания в района на кариерата били намерени още няколко зъба и части от бивни. Подобни находки са открити и край сунгурларското село Бероново.
Историята сочи, че първите в света регистрирани изследвания на фосили от мастодонти били направени още през 1698 г. в университета в немския град Гота. Тогава историографът на херцозите на Саксония Вилхелмус Тенцелиус убедил своите съвременници, че откритите от него в Тюрингия огромни кости са принадлежали на гигантски слон - мастодонт, животно огромно над 5 метра, тежащо тонове. Във времето, когато те обитавали Замята, динозаврите вече ги нямало. Ако се опитаме да си представим тогавашния пейзаж, то той би изглеждал подобно на този в саваната на днешна Северна Африка. Преобладавала тревистата растителност и редките, ниски гори. В небето през тази епоха най-вероятно са прелитали предимно гигантски грабливи птици, подобни на сегашните орли и соколи, само че много по- големи. Съвременници на мастодонтите са били също и саблезъбите тигри - махайродус, праисторическите антилопи и газели, маймуните мезопитекус, леопардоподобният метайлурус и някогашните предци на днешния жираф.
В праисторическата савана са препускали древните трипръсти коне - хипариони. За тяхното присъствие тогава обаче може да се съди само чрез съпоставяне на данните за страната изобщо, тъй като останки от такива архаични видове в региона не са открити. В България техни кости са намерени край град Хаджидимово в Южен Пирин. Те са изложени в експозицията на музея в Асеновград. Палеонтологичната история на човека сочи, че през този период Homo Sapiens (разумен човек) още го е нямало. Тези гиганти са изчезнали като вид от лицето на Земята в началото на кватернера, по време на последния ледников период. Техни наследници по хронология са мамутите - съвременниците на праисторическия човек.
Друго архаично свидетелство от морето също ни дава представа за някогашния облик на земите край днешното крайбрежие на Черно море. На дъното на морето, близо до Созопол, в пролива между северната част на града и остров "Св. Иван", на дълбочина между 18 и 20 метра, има място, което подводничарите наричат Вкаменената гора.
Огромни минерализирани стволове с диаметър 4-5 метра стърчат от пясъчното дъно. Те са стотици и създават усещането, че плувецът е попаднал в апокалиптичен древен лес. Това наистина е вкаменена гора, потънала преди 70 милиона години под водите на Черно море.
