Когато се заговори за войната по пътищата, повечето хора очакват сериозен тон, реформи, превенция, техническа модернизация и – най-вече – инвестиции в образование и култура на движение.
Но в България, дори най-сериозната тема може да се превърне в грозен фарс.
Наскоро стана ясно, че Министерството на вътрешните работи е обявило поръчка за закупуване на икони, жълти мешки, плажни топки, чадъри и тениски като част от кампания за превенция на пътнотранспортните произшествия.
Да, правилно прочетохте – икони и плажни топки, не обучение, не симулатори, не интерактивни платформи или съвременна методика за обучение на млади водачи. Иконите вероятно да „пазят“, а топките – да привличат вниманието, докато някой връчва тениска с надпис „Шофирай разумно“.
Гротеска вместо стратегия
Трудно е да се повярва, че институция, отговорна за живота и сигурността на милиони хора, вижда решение на проблема с катастрофите в раздаването на плажен мърчандайз. Докато всяка седмица загиват хора, докато деца остават без родители, а цели семейства са пометени от безумно поведение на пътя, МВР поръчва… мешки и икони.
Това е не просто неадекватно, това е обидно за жертвите, за техните близки и за всички, които се борят за промяна.
Какво не се прави, но трябва
Истинската превенция не се постига с кичозни сувенири и ПР-акции по плажовете. Истинската превенция изисква:
- Образование – започващо още в училище. Курсове, уроци, симулации, истински примери и разбиране на последствията.
- Техническа модернизация – повече камери, по-добро видеонаблюдение, адекватен контрол.
- Справедливо правосъдие – ефективни присъди, без “условни” за пияни и дрогирани убийци на пътя.
- Инвестиции в автошколите – промяна на методиката на обучение, премахване на корупцията.
- Кампания с лице и съдържание – с послания, които трогват, не разсмиват.
Защо това е опасно
Когато институциите се държат като аниматори, обществото спира да ги приема сериозно. Всеки такъв ход подкопава доверието в реалната борба с проблема. Смъртта по пътищата е епидемия с ясна диагноза и познати лекарства, но вместо лечение – ни дават тениска с надпис „Спри!“.
Докато в Скандинавия инвестират в интелигентни пътища и симулатори за реакция при опасност, ние поръчваме „плажни чадъри за превенция“. Може би следващата година ще подаряваме и дюшеци, за по-меко приземяване при катастрофа?
Трагедията по българските пътища няма да бъде спряна с икони и тениски. Тя ще бъде спряна със знание, отговорност и визия. Докато обаче властта раздава плажни топки и се снима пред банери, хората продължават да загиват. И най-страшното е, че всички вече сме свикнали с това.
Смъртта на пътя не е курорт. Но явно някой си мисли, че може да я спре с шезлонг и усмивка.
