Делян Пеевски и ДПС очевидно продължават да живеят в паралелна реалност, в която протестите не са обществен сигнал, а „погроми“, „организирани от Радев“, „олигарси“, „агитки“ и каквото друго звучи удобно за отклоняване на вниманието. Новата тирада, споделена от Исмаил Осман, е от същата серия – драматични обвинения, истерия за „хаос“ и „анархия“, и нито ред за истинския проблем: хората просто не искат Пеевски в политиката. Толкова е просто.
Вместо лидер на политическа сила да прочете обществената ситуация и да си даде сметка защо площадите се пълнят, Пеевски пак влиза в ролята на вечната жертва на външни сили. Според него недоволството няма нищо общо с корупционните скандали, зависимостите, непрозрачността или факта, че неговото име е символ на модела, срещу който хората протестират повече от десетилетие. Не – виновни били „радевисти“, „провокатори“, „мрежи на олигарси“. Както винаги.
Това поведение не показва сила, а страх. Страх от момента, в който наистина ще се наложи да се чуе гласът на обществото, а той е пределно ясен: Пеевски няма обществено доверие и няма обществено приемане. И колкото повече обвинява народа в анархия, толкова по-очевидно става, че не протестиращите имат проблем с демокрацията – а той.
Протестите не са срещу държавата. Те са срещу един модел на задкулисие, на зависимости и на недосегаемост, който Пеевски олицетворява. И ако някой отказва да го разбере – да, напрежението само ще расте.
Народът не търси враг. Търси нормалност. И определено не търси Пеевски.
