Павианът Джак е известен като един от най-необичайните и забележителни служители в историята на Южноафриканските железници, като работи като железопътен сигналист в периода 1881-1890 г. Историята му започва с железопътния сигналист Джеймс „Джъмпъра“ Уайд, който след инцидент на релсите губи и двата си крака и се нуждае от помощ, за да продължи работата си. За него Джак се превръща в истинска находка и впоследствие негов помощник и дори колега.
След злополуката, Джеймс Уайд среща Джак, който е обучен и обучаван не само да помага в ежедневните задачи, но и да управлява железопътните сигнали — процес, изискващ голямо внимание и концентрация. Джак се справя с това удивително добре, а ролята му включва управление на сигналите под надзора на Уайд. След като показва способностите си, Джак дори става официално назначен служител на железницата и започва да получава заплата от двадесет цента на ден и половин халба бира седмично — уникално възнаграждение за уникален служител.
През деветгодишната си „кариера“ Джак се превръща в символ на прецизност и надеждност в работата. Няма нито един документиран случай, в който да е направил грешка в управлението на сигналите — изумително постижение, като се има предвид сложността и отговорността на задачата. Работата му печели уважението на железопътната администрация, която удостоверява неговия принос. Смъртта на Джак през 1890 г. е значимо събитие за железниците, а в негова чест черепът му е запазен в музея на Олбъни в Греъмстаун, Южна Африка.
Историята на Джак остава като една от най-необикновените в света на железопътния транспорт, а той самият се помни като символ на всеотдайност и отдаденост в професията, която мнозина не биха приписали на едно животно.
