Един от най-дългогодишните затворници- осъденият на смърт чрез разстрел за две убийства през 1990 година бургазлия Тодор Чаракчиев, може да се окаже на свобода, ако на 6 юли старозагорските окръжни съдии преценят, че се е променил.
До тогава трябва да бъде изготвена нова съдебно-медицинска психиатрична експертиза, която да потвърди или отхвърли досегашните впечатления за личността му, съобщи адвокатът му Иван Карушков. Защитник и клиент се познават от 28 години като Чаръкчиев е бил в неизменната роля на затворник, а адвокатът му е бил шеф на мястото за изтърпяване на наказанието.
„Няма нито един случай през всички тези дълги години /първоначално в старозагорския, а в последствие в бургаския, а от 4 години отново в старозагорския затвор/, в който клиентът ми да е дал повод за несъгласие с порядките. Напротив, давани са му множество награди за активно включване в действия, предприемани за превъзпитание. Сред тях обаче няма домашен отпуск, а първите 18 години е бил при особено строг режим предвид първоначалното наказание „смърт чрез разстрел“, което след отпадане на мораториума върху изпълнението на смъртните наказания е заменено с „доживотен без право на замяна“! В различно време е работел първоначално в кухнята, а в последствие и като библиотекар“, коментира адвокат Иван Карушков.
По думите му затворникът е дал всички възможни доказателства за това, че при никакви обстоятелства, ако се окаже на свобода, няма да се върне към някогашното си битие.
"Този човек не заслужава да умре в затвора, колкото и укоримо да е извършеното от него на 22 октомври в казанлъшкото село Крън- убийството на 69-годишната тогава Надежда Овчарова и 35-годишната Цонка Николова", убеден е юристът. Това го мотивирало и да поеме представляването на Чаракчиев пред Темида, след като преди 2 години той получил отказ от помилване.
Тогава Чаракчиев за пръв подал молба за замяна на най-тежката присъда с по-лека, получил и подкрепата на затворническите власти и състав на окръжния съд в Стара Загора е решил, че има право на замяна с 30-годишна присъда. Определението обаче е било атакувано от прокуратурата и пловдивския апелативен съд връща нещата към старото им русло. Мотивите на апелативните съдии са , че затворникът твърде формално изразява съжаление за стореното някога. И най-вече, че при последната си дума пред състава в Стара Загора заявил, че не се счита за престъпник защото според него престъпник е онзи, който след като е пуснат на свобода отново извърши престъпление.
Съдебната сага на родения през 1955 година в Бургас някогашен сладкар тръгва от връзката му с далеч по-възрастна от него жена в казанлъшкото село Крън през пролетта на 1990-година. В присъдата срещу Чаракчиев, прочетена на 24 март 1992 година е записано, че най-тежкото наказание му се дава за умишлено причинена средна телесна повреда в условията на опасен рецидив, изнасилване и две убийства, като второто е за да бъдат прикрити следите от първото.Присъдата е потвърдена на 6 май с.г. от Върховния касационен съд, а разстрелът е заменен с доживот без право на отмяна с указ на вицепрезидента на републиката от 20 януари 1999 година. 4 години по-късно, на 21 януари 2013 идва и последната промяна в доживотна присъда. Което дава правото на осъдения да прави последващи постъпки за ново смечкаване.
Ако на 6 юли съдът прецени, че са настъпили твърдените от затворническото ръководство положителни промени и приеме исканото намаляване на 30 години- Чаракчиев ще може да излезе на свобода автоматично, тъй като на практика е зад решетките вече повече от три десетилетия.
По думите на защитника му мъжът възнамерявал да се завърне обратно в родния си Бургас, където имал жилище. Там живеели брат му и двамата му сина от някогашен брак, с които през всички години в затвора поддържал непрекъснати контакти . Нямало никакви данни Чаракчиев да е пристрастен към наркотиците или алкохола, липсвали доказателства за евентуални някакви връзки с представители на организирания престъпен свят. Наша проверка в Крън установи, че само най-възрастните там жители имат смътен спомен за трагедията от есента на 1990-а. Почти никой не помни името на Тодор Чаракчиев, а тези които си спомнят изразиха почуда , че някой въобще се интересува от този „прашасаля“ история.
Дългогодишни служители в затворническата система разказват извършители на далеч по-тежки престъпления извършителите им отдавна са на свобода. И припомнят за хасковлията Красимир Колев, който навръх новата 1989 година на заставата край село Шумнатица убива с автомата си 4 души и ранява други шестима, сред тях и 12-годишно дете. Осъденият на 20 години затвор някогашен старшина-школник напуска килията през 2014-а и се завръща в родния си град.За случая спорадично се присещали журналисти , но Колев отказвал да разговаря с тях. Сходен е и случаят с убиеца на легендарния иманяр Желязко Колев-Императора на 8 март 2000 година в тополовградското село Мрамор, новозагореца Георги Малчев – Лари, който излиза на свобода на 19 декември 2007-а, въпреки 12-годишната присъда.
