Държавното предприятие „Океански риболов” беше една от гордостите на социалистическата ни индустрия. Българският риболовен флот започва да се създава в началото на XX век, но истински разцвет при него започва след 1960 г., когато правителството на НРБ предприема политика на разширение на флота и инвазия в този отрасъл. Създава се държавната компания „Океански риболов”. Започва закупуването на кораби от СССР, ГДР и Полша. По-късно кораби се произвеждат за нуждите на предприятието и от Варненската корабостроителница. Годишно от търговията с риба и рибни продукти в бюджета влизат над 150 млн. долара
ВЪЗХОДЪТ
Предприятието „Океански риболов”, е създадено с решение на Политбюро на ЦК на БКП на 26 февруари 1964 г. Решено е то да е под шапката на ДСО „Рибно стопанство”. На 24 април 1964 г., с приемането от български екипаж на построения в Щралзунд (тогава в ГДР) траулер „Феникс”, е поставено началото на флота на българския океански риболов. Екипажът му е съставен почти изцяло от кадри на Параходство БМФ. Първи капитан на кораба е Димитър Велков, а първи главен механик - Милко Герчев. Постепенно се създава един доста солиден флот, който започва да мери сили с водещите държави и компании в бранша. Седалището на фирмата е в Бургас, където е построено голямо рибно пристанище, а предприятието се превръща в гордост за града. От морския град са и най-много от заетите моряци.
Още през 1966 г. корабите от скромния ни тогава океански риболов доставят на вътрешния ни пазар 15 000 тона риба - два пъти повече от улова на риба от местните водни ресурси. В края на 60-те „Океански риболов” започва да носи вече твърда валута за страната. Годишно десетки хиляди тонове риба се улавят от траулерите на риболовния флот. Част от продукцията е за вътрешния пазар, но повечето от улова се пласира в чужбина. Стоката се продава в Близкия изток, Румъния, Унгария, Монголия, както и в републиките от бившия СССР. Прави се пробив и в държави като Бразилия, Аржентина, Колумбия, Уругвай. Продава се стока и в над 10 африкански държави. Обикновено се захранват „братски” страни като Ангола, Мозамбик, Зимбабве, Алжир, Либия и др. Продава се срещу валута, която е крайно необходима за държавата през онези години. Годишно от търговията с риба и рибни продукти в бюджета влизат по 100-120 млн. долара през 70-те години и над 150 млн. през 80-те.
Корабите кръстосват всички морета и океани. Най-много се е ловяло обаче в Атлантическия океан, както и в западните части на Индийския. Български кораби достигат и до Тихия океан. С част от парите се купуват нови кораби и техника, другите се използват за нуждите на икономиката. Моряците, които работят в „Океански риболов”, пък имат особен статут - получават част от заплатата си в долари. Печелят добри пари за времето си. Позволяват си да купуват вносни стоки. Семействата им придобиват статут на по-заможни и богати хора.
През 70-те и 80-те години е златното време за риболовния ни флот. Тогава дружеството е в апогея си. Разполагало е с 38 траулера, а в него са били наети над 6000 души. Всеки кораб е имал екипаж от около 80 души. Флотът ни става сред най-големите в световен мащаб, моряците ни са разполагали с много информация и често са успявали първи да разберат къде е голямата риба. „Океански риболов” се разраства много през 80-те години. През 1985 г. достига върха си. Специализираните английски издания нареждат НРБ в първата петица на световните риболовни флотилии. България по това време има океански риболов, който респектира с мащабите си и с размерите на своя улов. Предприятието разполага вече с огромен флот и голяма производствена и сервизна база. Има и много имоти в България и в чужбина. Те са разделени в няколко типа и класа:
- Тип Тропик (СССР): като корабите Феникс, Пеликан, Лебед и др.
- Тип БМРТ (СССР) като Фрегата, Балкан и Чайка.
- Тип Атлантик (ГДР) като Алка, Цикония, Ралида, Олуша и др.
- Тип Б-418 (Полша): Афала, Офелия, Физалия, Сагита и др.
- Тип Сибир (Транспортно-хладилни кораби-ТХК (СССР): Слънчев бряг, Златни пясъци, Лазурен бряг, Китен и Албена.
След 1989 г. започва съсипването на предприятието по абсолютно криминален начин. Големият риболовен флот по най-безпардонен и безнаказан начин бива ликвидиран и разграбен, а днес от имуществото му не е останало почти нищо. „Океански риболов” може да бъде посочен като един от първите примери по схемата- "фалиране, приватизация и разпродажба на активите”.Предприятието от изключително печелившо изведнъж става губещо и в последствие приватизирано от бившите си директори. Корабите разпродадени, екипажите уволнени, фирмите фалирани.
ПАДЕНИЕТО
След като идва демокрацията, като по сигнал всички екипажи започват да правят каквото си искат. Продават продукция с цел лична печалба в Конго, Нигерия, ЮАР и други африкански държави. Продава се целият добив на по-ниски цени без документи и никакво осчетоводяване. Според някои информации по това време корабите се използват и за пласиране на нелегална военна продукция в тези региони. Това става със съдействието на хора от структурите на бившата ДС. Капитаните и екипажът действат заедно. Съдбата на екипажите и риболовните траулери става тъжна. Много от корабите се намират на чужди пристанища, където са блокирани заради неизплатени дългове към международни групировки.
Някои от тях въобще не се прибират в България. Едни биват продадени, други изчезват в нелегалност.
От 130 хиляди тона на година добив на рибни продукти само за 3-4 години „Океански риболов” буквално се разпада. Предприятието губи и официални пазари и достъп до редица води и пристанища. Така започва бавно да се спуска надолу по стълбицата на дълговете, фалита и неефективното управление. Постепенно предприятието задлъжнява и към своите работници. Натрупват се неизплатени заплати за милиони долари. Дружеството постоянно трупа загуби и дългове. Така съвсем закономерно през 1994г. „Океански риболов” е обявен в ликвидация.
ВИНОВНИЦИТЕ
В началото на 90-те години излиза на сцената бургаският предприемач Петко Русинов. Според различни източници той е офицер от ДС. По това време той е генерален директор на „Океански риболов”. По някакъв начин успява да приватизира частично предприятието. Държавата обаче също си запазва дял в дружеството. След това вече започва и безконтролната продажба на активи и имущество. Няма яснота на каква цена Русинов е придобил държавна фирма. Според шефа на моряшкия синдикат Пламен Симов обаче
по негово време е продаден почти целият траулерен флот. Някои от корабите, които са били в лошо състояние, били ремонтирани за няколко месеца и след това пласирани в чужбина. Най-често купувачи са компании, действащи под либерийски или панамски флаг. Процесът продължава до края на 90-те години. За смешната сума от 2,5 млн. долара е продаден най-новият тогава кораб във флота „Феникс”. Това става по времето на правителството на Жан Виденов. По това време „Феникс” лови риба край Камчатка. Той е спазарен за продажба с руски търговец.
Корабът „Албена” изчезва изведнъж и няма информация къде точно е продаден. По-късно е задържан в гръцки води.
Тръгва проверка на компанията, която установява липси за 18 милиона долара. И досега обаче няма яснота как и къде са отишли тези пари, нито пък са наказани виновниците. Пак според Пламен Симов пък през 1989 г. в „Океански риболов” е имало тайна банкова сметка на стойност 120 милиона долара. За тези пари също нищо не се знае. Според Симов тази сума била
една от причините за убийството на Андрей Луканов години по-късно. Тази версия обаче не е доказана.
През 1996 г. бургаският окръжен съд се опитва да обявяви “Океански риболов” в несъстоятелност и да назначи синдик, както разпорежда Търговският закон. Върховният съд обаче връща отново дружеството в процедурата на ликвидация по искане на един от кредиторите - териториалното данъчно управление в Бургас, което предявява претенции към три от етажите на административната сграда на “Океански риболов”. Етажите са продадени без търг на фирмата “BS - фиш” за 35 хил. долара. Претенцията на данъчните по това време според някои източници е за 270 хил. долара. След няколко неуспешни опита да реши проблемите на риболовната компания с местни сили, Министерството на промишлеността през 1998 г. обявява международен търг за избор на ликвидатор на риболовния ни флот, който да разпродаде останалите му активи. Търгът е спечелен от консултантската компания “Ърнст енд Янг” и от април с. г. тя започва да подготвя ликвидацията на дружеството.
По това време задълженията на „Океански риболов” достигат близо 10 млрд. неденоминирани лева. Около 3,8 млн. долара са неплатените от години заплати на моряците. Стопанска банка има претенция за 1,7 млн. долара. Има задължение към Експресбанк по внесена от банката гаранция в лондонска банка в размер на 460 хил. долара. Останалите задължения са към държавата и други кредитори. Активите на дружеството са оценени и подготвени за продажба чрез международен търг.
Сделките се одобряват от отдел “Ликвидация” в Министерството на промишлеността. В края на май мениджърът по експлоатацията на фирмата кап. Костадин Патранесков обявява, че фирмата “Океански риболов” струва около 10 млн. долара, ако бъде купена в пакет заедно с пристанището, хладилната база и хотел “Атлантик”. Ако не се намерел купувач за цялото предприятие, то щяло да се продава на парче. В този случай обаче моряците щели да получат част от парите си, а за останалите ще бъдат обезщетени с компенсационни бонове. Така и става. Бавно имущество и активи започват да се продават от синдик. Това продължава десетина години, през което време не остава нищо от „Океански риболов”.
През юни 1996 г. е арестуван един от предишните ликвидатори на дружеството, Пламен Маринов. Финансова ревизия открила негова лична сметка в малтийска банка “Мид Мед” с 50 000 долара. Маринов действал като съдружник в
малтийската риболовна фирма “Лазур маритайм” и като такъв сключвал фиктивни договори, неизгодни за “Океански риболов”. На безценица са приватизирани траулерите “Атлантик” и “Аврора”. Купувач е Петко Русинов - президент и съдружник в около 15 фирми.
Делото срещу Пламен Маринов пък е един от примерите за импотентността на българската съдебна система. Сагата Пламен Маринов - "Океански риболов" е на път да се превърне в най-дългия български съдебен сериал, който продължава близо 20 години. През това време прокуратурата на няколко пъти удължи срока на разследването, а съдът пък три пъти връща делото на прокуратурата за прецизиране на повдигнатите обвинения. Маринов е арестуван през 1996 г., а година по-късно освободен срещу внушителна гаранция от 1,5 млн. лева. На 21 декември 2005 г., две години и половина след старта на процеса, Бургаският окръжен съд призна ексликвидатора за виновен по всички повдигнати обвинения - за длъжностно присвояване в особено големи размери, престъпление по служба и съставяне на официален документ с невярно съдържание, и го осъди на седем години лишаване от свобода при първоначален строг режим.
Три години пък апелативните магистрати умуваха върху присъдата, издадена от колегите им, докато най-накрая на 22 януари 2010 г. я потвърдиха изцяло. После обаче се оказа, че втората инстанция е допуснала съществени нарушения на процесуалните правила. На следващата година пък изтече изтече абсолютната давност по едно от обвиненията срещу бившия ликвидатор на „Океански риболов“ – за безстопанственост. Така делото срещу него бе прекратено частично. За изтичането на давност за другото обвинение Пламен Маринов трябва да почака. За длъжностно присвояване в особено големи размери, особено тежък случай, наказанието е лишаване от свобода от 10 до 20 години, гласи законът. Абсолютната давност в случая е 30 години, т.е. остават още 11. Както е тръгнало обаче, като нищо ще минат и те. Така сагата продължава. А междувременно най-голямата българска флотилия вече е спомен – горчив...
Източници:
www.blitz.bg; www.capital.bg
