Енданг Гани е на 25 години и е роден в Джкарта, Индонезия. От втори октомври миналата година, той живее в Бургас, така вече пети месец Енданг е нов и горд бургазлия. Това което довежда Енданг е програмата „Еразъм+“, по която той учи публични отношения. „Щастлив съм, че съм тук и успях да се обучавам, защото Бургаският свободен университет е единственото място, което ми предостави тази възможност“.
Какво беше първото ти впечатление от града? Първото ми впечатление за Бургас беше, че е доста спокоен. Когато пристигнах тук, имах чувството, че няма никой, улиците бяха пусти, а времето и сезоните бяха спрели. Донякъде това ми харесва, отдиха и спокойствието са винаги гарантирани. На какъв език разговаряш със колегите си от университета? На английски, тъй като макар и от почти половин година прекарана в България, езикът ми е доста труден. Едва след два месеца престой в Бургас, започнах да чета, но това не значи, че успявам да разбера прочетеното и след това да го изговоря. Коя беше първата дума, която научи? Първата българска дума, която научих беше благодаря и добро утро. Старая се и много искам да науча езика, но признавам един от най-сложните е. Имаш ли вече местни приятели? Имам си, не много, но достатъчно. Обичам да прекарвам времето си с тях. Наскоро се преместих и в нов апартамент, където живея сам, тъй като приятелите ми, с които живеех, заминаха за Барселона. Кое е любимото ти място в Бургас и как разпускаш? Обожавам да се разхждам в Морската градина, а най-често минавам пред площад „Тройката“, изглежда доста добре. През свободното ми време, рядко, но посещавам някой нощтни клубове и ресторанти. Какво мислиш за балканските ритми (чалгата), която е доста популярна тук? Доста от българските ми познати, ми казват да не ходя на дискотеки, където се слуша чалга. Не съм и посещавал, просто съм слушал няколко песни от този жанр и не мисля, че са чак толкова лоши. Всички знаем, че различните нации, имат различен бит и култура. Как ти се струва българската кухня, харесва ли ти? Българската храна е странна и вкусовите ми рецептори трудно е възприемат, защото аз много обичам люта храна. След пет месеца обаче, мисля, че взе да ми допада. Какви са бъдещите ти планове, мислиш ли да останеш да живееш тук? След като завърша обучението си тук, силно се надявам да продължа магистърската си степен в Великобритания или може би в Канада. Само времето и усилията ми ще покажат.